Хубав слънчев ден. Един човек си карал чисто новия Мерцедес по пътя и се радвал на удоволствието от шофирането. По едно време видял някакъв младеж, който унило махал на стоп и се пържел на слънцето. Човекът се разчуствал и спрял да вземе младежа, та и той на хубава кола да се повози. Младежът сърдечно благодарил и се качил в Мерцедеса и веднага започнал да разпитва шофьора:
- Господине, страхотна кола имате, а това копче за какво е?
- От там се включва климатика.
- Страхотно, супер, а тази ръчка?
- Това е скоростния лост.
- А това дето мига и цъка?
- Това са мигачите.
- А на това телевизорче какво дават сега?
- Това не е телевизор, това е навигацията.
Това мъчение продължило почти половин час и шофьора започнал да се изнервя. И когато досадния стопаджия посочил емблемата на Мерцедеса с въпроса:
- А това какво е?
Човекът го изгледал кръвнишки и процедил през зъби:
- Това, моето момче, е мерник! С него целя пешеходците дето пребягват пред колата.
Стопаджията видимо се стреснал, свил се на седалката и млъкнал и шофьора най-после си отдъхнал. Но както си пътували в блажена тишина и минавали през едно село, една бабка ненадейно изскочила пред колата. Шофьора веднага ударил спирачки, завъртял рязко волана и с триста зора избегнал удара, след което си отдъхнал, теглил една юнашка псувня и си продължил по пътя. Минали десетина минути и стопаджията до него се обадил:
- Не че искам с нещо да ви обидя, ама за толкова скъпа кола мерника и нищо не струва. Аз, ако не бях отворил вратата, тая бабка щяхме да я изпуснем…
