Може би вината е във филмите, които гледаме. Или в книгите, които четем. Или в песните, които слушаме. В историите за „лошото момче”, което се влюбва в доброто момиче и се променя. От разбивач на сърца се превръща в пазител на нейното сърце. От Дон Жуан става Дон Кихот...
Не казвам, че това е невъзможно. Не казвам, че не се случва в реалния живот. Но наистина ли вярваш, че това ще е щастливият край-начало на твоята история?! С този мъж?! Или просто ти се иска да вярваш...
Най-трудно е да се освободим от лъжите, които казваме на самите себе си. Най-трудно е да си тръгнем от връзката, в която сами се закотвяме. Най-трудно е да сложим край, там където сами превръщаме точката в многоточие...
Време е обаче да го направиш. Просто защото е време да си спомниш. Да си спомниш, че заслужаваш повече, отколкото си мислиш. И повече, отколкото получаваш...
Заслужаваш да имаш до себе си мъж, които иска да е винаги до теб, а не само когато му е удобно.
Заслужаваш да чуваш, че си красива, дори когато си без грим и без прическа.
Заслужаваш да имаш рамо, на което можеш да се облегнеш, а не само ти да си му опората.
Заслужаваш да бъдеш с човек, който те приема, обича и харесва точно такава, каквато си, и не се опитва да те променя.
Заслужаваш да бъдеш щастлива, а не някой да краде от времето, мечтите и щастието ти.
Заслужаваш да бъдеш обичана. Така, както обичаш ти.
Защо продължаваш да се бориш за някого, който не се бори за теб?
Защо искаш да бъдеш с човек, който не е готов да бъде истински с теб?
Защо отказваш да приемеш, че твоята любов не е достатъчна, за да запали неговата – просто защото той е твърде зает да обича себе си, живота си, навиците си и чак след това, може би, теб?
Там някъде има някой, който ще ти даде всичко това. Защото и той самият иска всичко това.
Там някъде има някой, който чака да освободиш място в живота си, за да дойде в него.
Там някъде има някой, който чака теб.
А какво чакаш ти?
Автор: Гергана Лабова
