2006 г.
Финландският парламент ратифицира единодушно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Законът за ратификацията влиза в сила след одобрението му от президента на Финландия – г-жа Таря Халонен. Така Финландия става 19-та страна приключила парламентарната процедура по ратификацията на договора.
2000 г.
Започват преговори на мисията на МВФ, ръководена от Юха Каконен, с българското правителство. Най-трудни са разговорите по исканото от МВФ замразяване на цените на парното, електроенергията и данъците. Мисията проявява разбиране по този проблем.
През 1944 г. се подписва споразумение между страните членки на ООН, което предвижда създаването на две международни организации - Международен Валутен Фонд и Международна Банка. Фондът започва своето реално съществуване от 1946 г. с 36 страни членки и статут на специализирано учреждение към ООН. В момента страните членки на МВФ са 185. Основните цели на фонда са да съдейства за стабилността на валутните курсове, за премахване на валутните ограничения и по международни валутни въпроси. МВФ предоставя временни финансови помощи и спомага за растежа на международната търговия.
България става член на МВФ на 25 септември 1990 г. За периода 1991- 2004 г. размерът на предоставените средства е близо 2.1 млрд. Страната ни сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, три споразумения за извънредно финансиране, едно за подпомагане на преструктуриране на системата, подписано през април 1994 г. и едно разширено тригодишно споразумение от 28 септември 1998 г., чиято цел е да подпомогне икономическите реформи в периода 1998 - 2001 г.
1987 г.
Открита е експозицията от 3000 минерални образци на Националния музей "Земята и хората". Музеят се помещава в сградата на бившия Военен арсенал в кв. "Лозенец" - София. Решението за създаване на музея е взето от Министерския съвет през 1986 г. Той се изгражда от даренията на над 200 дарители, най-значителното от които е на живеещия в чужбина Илия Делев.
1986 г.
Министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство. Първи негови заместници са Андрей Луканов и Стоян Марков. Заместник-председатели на премиера и председатели на новосъздадените съвети – Стопански, Социален, за духовно развитие и за селско и горско стопанство, са съответно Огнян Дойнов, Георги Караманев, Георги Йорданов и Алекси Иванов (от 25 декември 1986 г.). Ст. Марков е и начело на Държавния комитет за изследвания и технологии. Заместник-председатели на Министерския съвет са и Григор Стоичков, Иван Илиев и Кирил Зарев.
1953 г.
Световният съвет на мира награждава посмъртно с “Почетна награда на мира” българския поет Никола Й. Вапцаров. Никола Вапцаров е роден в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик". Стихотворенията му са преведени на над 30 езика.
Арестуван през май 1941 г, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
1951 г.
Българското правителство приема Правилник за присъждане на научни степени и научни звания: кандидат на науките и доктор на науките; асистент, доцент и професор във ВУЗ; младши и старши научен сътрудник в БАН.
1927 г.
Състои се откриване на XXII Обикновено народно събрание. Председател: Александър Цанков, а от 21 май 1930 г. - Никола Найденов (Демократически сговор).
1913 г.
В 08.20 часа започва настъплението на гръцката армия срещу Втора армия, по време на Междусъюзническата война (1913). След ожесточени целодневни боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана, българските войски започват да се оттеглят към долината на река Струма. Командващият генерал-лейтенант Никола Иванов решава да прегради двете направления Дойран - Струмица и Демир хисар - Петрич. Бойни групи заемат склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След няколкодневни упорити боеве, Втора армия се оттегля по южните склонове на Креснеското дефиле.
По време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Янко Георгиев от Страшимирово, Варненско, Милан Говедаров от Прилеп, Тройко Донев от Ново село, Щипско, Атанас Дунев от Али-Кочу, Пещерско, Димо Топалов от село Ванчица, Одринско.
По време на Междусъюзническата война, е убит архимандрит Евлогий Светиев, председател на българската църковна община в Солун и управляващ Солунската епархия. На път с кораб за остров Трикери архимандрит Евлогий, заедно с други българи - пленници на гърците, са хвърлени в Егейско море.
Очевидци разказват: “На следната сутрин всички арестувани българи бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер протосингелът на Солунската митрополия архимандрит Евлогий бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджиев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Христо Батанджиев, бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсрамен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин".
Христо Иванов Батанджиев е именит български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е в град Гумендже, днес Гумениса, Гърция. През 1888-1911 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 г. е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на ВМОРО. През юни 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун, е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя е хвърлен в Егейско море.
1912 г.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) между българския и сръбския щаб на армията е сключено споразумение, в което се уточняват някои стратегически аспекти на предстоящата война с Турция. В случай, че основните сили на турската армия се съсредоточат за действия на Вардарския оперативен театър, българското командване трябва да изпрати една армия в състав от три дивизии, която да се съсредоточи на левия фланг на съюзните войски. Планирано е още, ако турското командване избере за основен Тракийския театър и се окаже, че на Вардарския театър не е необходимо да се държат голямо количество сръбски войски, част от тях да се пренасочват на изток в помощ на българската армия.
В споразумението, а и в самата военна конвенция, не е решен въпросът за общото командване на съюзните армии.
1880 г.
С указ на княз Александър I от съществуващите шест артилерийски батареи се сформира първият артилерийски полк в българската армия.
1868 г.
По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Обвиненията към него са отправени заради близките контакти, които той подържа с емигрирали в Нови Сад ръководни дейци на сръбската Омладина.
1829 г.
По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг. Военните действия по време на войната се водят в Закавказието и на Балканите. В Кавказ Русия превзема турските крепости Карс и Баязет. На Балканите през 1829 г. руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол. На 2 септември 1829 г. е подписан Адрианополския мирен договор. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от арменските области, принадлежащи на Турция.
В подкрепа на руските войски във войната участват много български доброволчески отряди. Българското население се подготвя за въстание, което руското командване осуетява. Преди подписването на мирния договор българското население, започва масово изселване. Имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си изоставят около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдени са над 150 български селища. Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим.
След войната Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост.
На тази дата са родени:
1921 г.
Роден е Николай Тодоров - български историк и държавник, академик (1979 г.). Завършва медицина и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Директор на Единния център по история. Заместник-председател на БАН. Директор на Института по балканистика (1964-1990 г.). Председател на Международната асоциация за проучване на Източна Европа, председател на Комисията по образованието, културата и информацията. Подпредседател на Международната комисия за преглед на историята на научното и културното развитие на човечеството. Президент на XXIII сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1985 г., София). Чуждестранен член на Руската и Гръцката академия на науките. Носител на 2 френски “Академични палми”, на почетен медал на Италианския държавен архив. Председател на VII ВНС (1990-1991 г.). Основните му трудове са върху генезиса на капитализма по българските земи, развитието на балканските градове, националноосвободителните движения на балканските народи. Трудове: “Положението на българския народ под турско робство” (1953 г.), “Атлас по българска история” (1963 г.), “Филики Етерия и българите” (1965 г.), “Турски извори за българската история” (1966 г.), “Генералът на българите. Н. Ив. Столетов” (1968 г.), “Elpasado del Bulgaria” (1970 г.), “Българи участници в борбите за освобождението на Гърция” (1971 г., в съавт. с В. Трайков); “Балканския град XV-XIX в.” (1972 г.), “Kurze Bulgarische Geschichte” (1975 г.), “Кючюк-Кайнарджийски мирный договор” (1975 г.), “България. История и сегашно положение” (1976 г.), на френски език, “Развитие, постижения и задачи на балканистиката в България” (1977 г., на немски, френски, английски и български език), “Балканите след Втората световна война. Т. 1” (1978 г., в съавт.) и др.
1919 г.
Роден е Богомил Райнов - български писател-белетрист и поет, литературен критик, изкуствовед, член-кореспондент на БАН (1945 г.). Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1943 г. След 9 септември 1944 г. работи във в. "Работническо дело", Радио София и Радио "Родина" към Военното министерство. От 1947 г. е хоноруван доцент, редовен доцент от 1951 г., професор по естетика във ВИИИ "Н. Павлович". Заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953 г.), главен редактор на сп. "Художник", заместник-главен редактор на сп. "Септември" (1950-1953 г.), главен редактор на сп. "Изкуство" (1952-1953 г.), заместник-главен редактор и главен редактор на в."Литературен фронт" (1966-1970 г.). От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в Париж. Кандидат-член е на ЦК (от 1971 г.) и член на ЦК на БКП от 1976 г. Първи заместник-председател на СБП (1972 г.). В ранната му поезия се чувства влиянието на Атанас Далчев и Светослав Минков. През 60-те и 70-те години стават популярни неговите криминални романи. Автор е на сценарии за филмите: "Инспекторът и нощта" (1963 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Голямата скука" (1973 г.), "Един наивник на средна възраст" (1976 г.), "Реквием за една мръсница" (1976 г.), "Тайфуни с нежни имена" (1979 г.). Автор на книгите: "Стихове" (1940 г.), "Стихотворения" (1941 г.), "Сталин" (поема, 1944 г.), "Пътуване в делника" (1945 г.), "Стихотворения" (1949 г.), "Естетика" (1951 г.), "Стихове за петилетката" (1951 г.), "Против изкуството на империализма" (1953 г.), "Човекът на ъгъла" (1958 г.), "Нощни булеварди" (1963 г.), "Инспекторът и нощта" (1964 г.), "Амазонката" (пиеса, 1965 г.), "Един човек се връща от миналото" (1966 г.), "Пътища за никъде" (1966 г.), "Господин Никой" (1967 г.), "Черният роман" (1970 г.), "Голямата скука" (1971 г.), "Ерос и Танатос" (1971 г.), "Масовата култура" (1974 г.), "Елегия за мъртвите дни" (1976 г.), "Този странен занаят" (1976 г.), "Умирай само в краен случай" (1976 г.), "Третият път" (1977 г.), "Черните лебеди" (1977 г.), "Само за мъже" (1979 г.), "Вълшебното огледало" (1982 г.), "Илия Бешков" (1983 г.), "Не ме разсмивай", роман (1983 г., 1989 г.), "Тримата самотници. Очерци за Дега, Сезан, Ван Гог" (1983 г.), "Тайната" (1984 г.), "Голямата скука" (1986 г.), "Паскин" (1986 г.), "Юнгфрау" (1986 г.), "Бялото лице на смъртта. Афр. скулптура" (1987 г.), "Краят на пътя. Стихове" (1988 г.), "Стъпки по пясъка" (1989 г.), "Тайното учение. Начало и развитие на теософията" (1991 г.) и др.
1912 г.
Роден е Славчо Ангелов - български писател. От 1953 г. е редактор във в. "Самоковска трибуна". Печата за пръв път във в. "Славейче" през 1936 г. Пише разкази и стихове за дейци и борби от миналото, произведения за деца. Съчинения: "Сънят на ловеца" (1939 г.), "Три джуджета" (1940 г.), "Утро в гората" (1950 г.), "В пазвите на Рила" (1953 г.), "Малките спортисти" (1956 г.), "Лакомият Гого" (1958 г.), "Страж, верният приятел" (1962 г.), "Котаракът не е виновен" (1963 г.) и др.
1897 г.
Роден е Дончо Костов – български биолог генетик, професор по генетика в Агрономическия факултет, академик (1946 г.), член на Академията на науките и изкуствата в Загреб (1948 г.), доктор на науките. Работил върху отдалечената хибридизация на растенията, хетерозиса, полиплоидията, цитогенетиката, кръстосването на видовете от семейство картофови, унаследяването на имунитета срещу мозайката по тютюна, еволюцията и систематиката на видовете от рода тютюн и др.
На тази дата умират:
1981 г.
Умира Драгомир Асенов - български белетрист и драматург. От 1936 г. живее в София. През 1953 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Главен редактор е на сп. "Родна реч", заместник-главен редактор на в."Литературен фронт", секретар на СБП. Съчинения: "Нашият взвод" (1956 г.), "Кафявите хоризонти" (1961 г.), "Рожден ден" (драма, 1965 г.), "Рози за д-р Шомов" (драма, 1967 г.), "Горещи нощи в Аркадия" (пиеса, 1970 г.), "Наградата" (пиеса, 1981 г.), "Елегия за едно женско сърце" (1984 г.), "Избрани произведения" (в 3 т., 1983-1984 г.), "Елегия за едно женско сърце" (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на "Най-тежкият грях" (1982 г.) и "Тази кръв трябваше да се пролее" (1985 г.).
1911 г.
Умира Иван Касабов - български книжовник и обществено-политически деец. Член на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Учи в родния си град, а после при Ив. Момчилов в Елена. Завършва гимназия в Белград през 1857 г. Сътрудничи на Г. С. Раковски в редактирането на в.“Дунавски лебед”, пътува до Прага, Виена и Нови Сад. Образованието си завършва във Виена като доктор на юридическите науки. Учителства в Русе, Гюргево и Плоещ (1858-1859 г.). През 1865 г. е в Букурещ и живее при Г. Раковски. Той е един от създателите на БЦК. След като получава румънско гражданство и става адвокат, се оттегля от обществено-политическа дейност. След Освобождението е съдебен служител, подложен на репресии от Стамболовия режим (4 години живее в емиграция). Автор е на брошури, статии и други публицистични материали, печатани във в.“Народност”, в.“Дунавски лебед” и “Свобода”. Интересен документ за времето и личността на автора са неговите мемоари “Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи” (1905 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
