Зоя Манова е една от мнозината млади българи, завършили висшето си образование в западни университети. 29-годишната благоевградчанка е сред малцината обаче с диплома по молекулярна биология от престижния университет Кеймбридж във Великобритания. След завършването си тя получава покана да работи като биомедик към университетската болница Аденбрукс, която е най-добре управляваната европейска болница. Примерът й е заразителен и за нейната по-малка сестра Валерия, която тази година беше абитуриент от Математическата гимназия и мечтае да продължи образованието си в Кеймбридж. За предизвикателствата, перспективите за реализация в Англия и за Брекзит разговаряме с една от успелите българки.

  • Зоя, разкажете малко за Вас. На колко сте години, семейна ли сте?
  • Аз съм на 29 години, неомъжена, от Благоевград. Работя като биомедик в имунологията към болница Аденбрукс в Кеймбридж.
  • Къде сте завършили в Благоевград” На кои учители дължите добрата си подготовка по химия и биология?
  • Завърших Природо-математическата гимназия “Акад. Сергей Корольов”. Госпожа Вася Евтимова ми преподаваше по биология, а по химия – госпожа Илонка Каракичева.
  • Къде бяхте приета да учите висше образование и защо избрахте университета в Кеймбридж?
  • Бях приета също в Бристол, Портсмут и Аберисуит. Избрах да уча в Кеймбридж, тъй като ми харесаха университетът, учебната програма на тази специалност, възможностите за реализация в голяма болница или в научния парк, както и самият град. Малко ми напомня за родния ми град, защото не е от най-големите градове, но в същото време е достатъчно голям за мен. Има река, доста студенти и освен това е сравнително близо до столицата.
  • Как премина обучението Ви, как успяхте да се справите с плащането на семестриалните такси, които знаем, че са едни от най-високите?
  • Обучението ми мина доста динамично, с много предизвикателства по отношение на разликите в стила на обучение и културните различия. Но това същевременно беше и интересно за мен – беше шанс да придобия повече житейски опит и да се обогатя като личност. Това ми помогна и да оценя положителното в България, което често приемаме за даденост, докато не заминем в чужбина. Успях да замина благoдарение на студентски заем, който британското правителство отпуска на студентите от Европейския съюз (докато е част от него, не е сигурно дали ще продължи след официалното си напускане). Наложи ми се и да работя, защото наемите и останалите разходи също са едни от най-високи за Европа. Хубавото е, че библиотеките са доста големи и студентите имат възможност да заемат необходимите книги, вместо да ги закупуват, ако не искат или нямат финансовата възможност да го направят.
  • Защо предпочетохте да работите в университетската болница? Какви са условията, заплащането, реализацията?
  • Избрах болница, защото исках да работя нещо, което да бъде в полза за пациентите. В началото отнема време да се намери работа. Има възможности за работа, но и много конкуренция. Важно е да има постоянство и да се работи усърдно, за да се покрият изискванията за съответната длъжност.
    Условията са различни – в зависимост дали работата е в университета, здравната система или в частния сектор. Повечето места имат работно време от понеделник до петък, от 9 до 17 часа. В здравната система при някои специалности се налагат нощни смени и дежурства, като извънредните часове и нощни смени/уикенди се заплащат допълнително. Големите болници като Аденбрукс обхващат няколко населени района и предлагат голям брой високоспециализирани медицински услуги, поради което работата е много натоварена всеки ден.
    Заплащането в здравната система и университета е на средно ниво и малко по малко се увеличава с всяка изминала година. Заплатите в частния сектор са по-високи, но при тях има и повече несигурност. Тук има възможности за кариерно развитие с натрупването на опит. Изискванията за това колко опит и знания са необходими да бъдеш обучен, за да постигнеш по-висока квалификация, варират между различните професии. Също така за тези програми се конкурираш с други, заемащи твоята позиция, не се издигаш автоматично.
  • Имате ли намерение да се върнете и да работите в България?
  • Да, бих се върнала в България. Има длъжности, за които бих могла да кандидатствам, но за момента искам да науча още много неща в сферата ми на работа и съответно да продължа развитието си в нея, което би било възможно единствено тук.
  • Какви са плановете Ви в близка и далечна перспектива?
  • За момента смятам да работя върху придобиването на повече знания и умения на настоящата си позиция, преди да реша дали да остана в този сектор и държава. Разбира се, това зависи и от какви възможности за работа и приоритети ще имам в бъдеще. В дългосрочен план ми се иска да направя нещо, което да допринесе за обществото, и се надявам да успея да намеря възможност за това. Засега приносът ми за останалите се състои единствено в доброволческата ми дейност към болницата.
  • Какви са предизвикателствата да живееш в Англия?
  • На първо място ми липсват семейството и приятелите в България. Също всички натурални български продукти и природата, планините. Британският климат не е особено благоприятен, а качеството на доста от месото, плодовете и зеленчуците не е толкова добро, въпреки по-големия избор от хранителни продукти.
  • Имате ли приятели сред българската общност в Англия, има ли “български” места за срещи?
  • Имам приятели българи в Кеймбридж и Лондон. Ходила съм на няколко български срещи в Кеймбридж. Повечето български срещи и събития се провеждат в Лондон, като могат да бъдат следени в социалните мрежи.
  • Как се приема сред българите ситуацията около Брекзит?
  • Повечето от нас не го очакваха. В началото имаше доста безпокойство заради шока и несигурността. Доста други европейци напуснаха Великобритания поради тази причина. Приехме Брекзит с нежелание и попълнихме формуляри за постоянно пребиваване, така че вече сме по-спокойни. По-притеснените си извадиха британско гражданство или чакат да го направят веднага щом достигнат минимума от пет години на пребиваване в Англия.
  • Какво според Вас трябва да се промени, за да се върнат българите гурбетчии? 
  • На първо място, смятам, че трябва да сме по-единни като нация и по-добри един към друг – да мислим за благото на всички и за бъдещето, а не само за индивидуалната полза в краткосрочен план. Трябва да бъдем по-дейни и да работим активно, за да променим нещата в положителна посока. Правилните промени трябва да дойдат и от политиците, различните сфери да имат повече ресурси и те да бъдат по-добре усвоени, за да се създадат повече и по-добре платени работни места за всички. Според мен също е важно младите хора да бъдат възпитани така, че да развият морални ценности и да им бъде даден шанс за изява, за да развият потенциала си.
    Разговаря
    БЕТИНА АПОСТОЛОВА
  • На бала на сестра си Валерия
  • Зоя Манова е биомедик в имунологията на болница Аденбрукс