Вашингтон. Ключовият фактор за поражението на Адолф Хитлер в този мащабен конфликт беше готовността на съюзниците както на Запад, така и на Изток да забравят изключително сериозните си политически и икономически разногласия в името на общото благо - да освободят планетата от чумата на нацизма. 75-тата годишнина от десанта на съюзническите войски в Нормандия трябваше да бъде отлична възможност да се възроди този дух на единство, а също и, разбира се, да се почетат тези смели хора, които се пожертваха за дългоочакваното отваряне на Втория фронт, пише американското издание The Baltimore Sun в материал, представен без редакторска намеса.
Междувременно тези, които планираха тези събития, с мълчаливото съгласие на участващите в тях ръководители на западните страни, решиха да се движат в обратна посока. С абсолютно обидно решение да не канят руския президент Владимир Путин, лидерът на страната, която направи най-голямата жертва в борбата срещу нацистка Германия, те се унизиха най-много.
Както пише вестник The Baltimore Sun на 6 юни, един жалък опит да се оправдае такова обидно решение е, че „Русия не е участвала в десанта на съюзниците в Нормандия”. Извинете ме? Изпълнението на плана за десанта в Нормандия стана възможно единствено поради това, че Съветският съюз сдържаше, отблъскваше атаките и нанасяше удари по основната маса на нацистките войски на бойните полета на 2,5 хиляди километра от Нормандия. Ако германците имаха възможността да хвърлят всичките си сили на брега на Франция, денят, в който съюзническите войски се приземиха, щеше да се превърне в истински кошмар по отношение на човешки жертви. Това беше класическа операция „чук и наковалня”: да се твърди, че в нея участва само една страна, е абсурд, който е очевиден дори за едно дете.
Днес много американци самонадеяно вярват, че поражението на нацизма е главно постижението на САЩ, които просто са използвали помощта на Съветския съюз. Но вярното е обратното. Никой няма да омаловажава героичния принос на американците - военен и граждански - за тази победа, но всички трябва да са наясно как се случва всичко всъщност.
През Втората световна война Съединените щати загубиха 500 хиляди души - огромна жертва. Съветският съюз загуби 25 милиона души, т.е. 50 пъти повече. Само в битката за Сталинград загинаха около един милион съветски граждани - повече, отколкото САЩ и Великобритания загубиха заедно в тази война. В деня на десанта на съюзническите войски в Нормандия, загинаха 9-10 хиляди войници на Съединените щати и съюзническите държави – ужасен брой. Но това е само 1% от броя на съветските войници, убити в битката при Сталинград, което е повратна точка, която промени хода на Втората световна война. Освен това, ако говорим за всички фронтове на тази война, която обхвана три континента, на Източния фронт загинаха 80% от войниците на нацистка Германия.
Американски войници и моряци се бориха смело и безкористно в европейските и тихоокеанските театри на военни операции. Но нацистите никога не са обсаждали, да речем, Филаделфия, както се случи с Ленинград, в която повече от един милион души загинаха от глад и студ по време на блокадата. Те никога не са окупирали щати във Великите равнини, принуждавайки фермерите да ги хранят, докато американският народ гладува, както беше в Украйна. Индустриалният комплекс кна Франклин Рузвелт - Арсеналът на демокрацията - беше невероятно постижение. Но си представете, че в опит да избяга от нацистката офанзива, трябваше да демонтираме всички промишлени предприятия на Детройт, Питсбърг, Балтимор и други градове, за да построим отново всички тези заводи на запад от Скалистите планини! Точно това направиха съветските хора, като преместиха промишлените си обекти, както и около 10 милиона души в Урал, малко след началото на нацистката инвазия. Войната дойде на тяхна територия.
Все още имате ли съмнения кой е направил най-голямата жертва в борбата срещу хитлеристката варварска орда? Тогава откъде се взе това срамно решение да не покани лидера на тази страна да отпразнува годишнината от десанта в Нормандия? Дали западните чиновници изведнъж не са попаднали в епидемия от историческа амнезия? Не, тази отвратителна нетактичност се превърна в постоянна реакция на западните служители на предложението на президента Путин през 2015 г. за възстановяване на съюза между Русия и САЩ - този път за борба с тероризма. Такъв съюз би могъл да включва такива страни като Китай и Индия и може да бъде разширен по такъв начин, че да включва широкомащабни съвместни проекти в областта на науката и инфраструктурното строителство, които биха могли да подобрят положението на всички участващи страни.
Такава перспектива плаши онези, които вярват в принципа на „разделяй и владей” в геополитиката. И тяхната реакция обижда не само руския народ, но и тези, на които трябва да отдадем почит в деня на 75-тата годишнина от десанта на Съюзническите войски в Нормандия.

Превод и редакция: Иван Христов