През 1842 година са издадени присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. На 12 юни 1941 г. в Гюмюрджина е основано българско читалище "Просвета", продължител на съществувалото до 1920 г. читалище. През 1948 година в България е публикуван указ за държавния печат и за печатите с изображение на държавния герб, а през 1967 година е приет Закон за държавното знаме на Народна република България. Според него Държавното знаме на Народна република България изразява суверенитета на българския народ и държава и е отличителен знак в международните й отношения. През 1986 година след четиримесечна дейност е разкрита нелегалната организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима негови съмишленици - на различни срокове лишаване от свобода.
На 12 юни са родени: Янко Забунов, един от основателите на БЗНС, българският поет Атанас Далчев и алпинистът Дойчин Василев.
На 12 юни умира: Петър Константинов (1928 - 2011) - председател на Общонародно сдружение „Мати Болгария”.
2009 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ първа степен на Михаел Ернст Антон Гайер извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-германските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.
2008 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ първа степен на Нелсън Мандела „за неговата активна международна правозащитна дейност и по повод 90 години от рождението му.“[
2006 г.
Министерски съвет признава независимостта на Република Черна гора. Министърът на външните работи Ивайло Калфин информира черногорския си колега Миодраг Влахович за решението на българското правителство. В Заявление на заместник-министър-председателя и министър на външните работи на Република България Ивайло Калфин относно признаването на независимостта на Република Черна гора се казва:
"На 5 юни 2006 г., в резултат на проведения на 21 май т.г. референдум за независимост, Парламентът на Република Черна гора прие Декларация, в която обяви Република Черна гора за независима държава с пълна правосубектност по международното право.
Зачитайки изразената воля на народа на Черна гора, с решение на Министерския съвет на Република България от 12 юни 2006 г., Република България признава Република Черна гора за суверенна и независима държава и изразява готовност да установи дипломатическите отношения между двете страни на равнище посолства".
2006 г.
България и Южна Корея подписват споразумение за защита и насърчаване на инвестициите между двете страни. Това съобщава министър-председателят Сергей Станишев, след среща с корейския си колега Хан Мьонг-сук. Г-жа Хан Мьонг-сук заявява, че България може да стане производствена база за корейски предприятия. По думите на корейския премиер подписаното споразумение може да прерасне в документ с по-голямо значение - за икономическо сътрудничество. Г-жа Хан Мьонг-сук е категорична, че стокообменът между двете страни до 2010 г. може да достигне 1 милиард долара. Тя хвали България за това, че има добре изразено равенство на половете и се възхищава от големия брой жени, участващи в парламенарната и правителствена дейност.
Хан Мьонг-сук е първата жена-премиер на Корея и първият корейски министър-председател на посещение в България.
1991 г.
На двудневно посещение в България пристига генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер, посрещнат от председателя на Атлантическия клуб Соломон Паси.
Манфред Вьорнер е седмият пореден генерален секретар на НАТО от 1 юли 1988 г. до преждевременната му смърт на 13 август 1994 г.
1986 г.
След четиримесечна дейност е разкрита нелегалната организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима негови съмишленици - на различни срокове лишаване от свобода.
Ахмед Демир Доган e роден на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, Варненска област. Той е български политик, основател на Движението за права и свободи през 1990 г. и негов председател. През 1981 г. Доган завършва философия в СУ "Климент Охридски". Редовен аспирант в Института по философия към Българската академия на науките /БАН/. Четири години по-късно завършва Академията за обществени науки и социално управление /АОНСУ/ на ЦК на БКП. През 1985 г. се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. "възродителен процес". През 1986 г. е кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към Българската академия на науките /БАН/. Същата година е арестуван и изпратен в Главно следствено управление за 6 месеца и 15 дни. През 1987 г. лежи в Софийския затвор в килия за смъртници. Три години по-късно е осъден при закрити врати от Варненския окръжен съд на 10 г. лишаване от свобода като създател на противодържавна организация. През 1989 г. амнистиран след отмяната на чл. 233 от Наказателния кодекс. Ахмед Доган е учредител и председател на Движението за права и свободи от създаването му на 4 януари 1990 г. Депутат е в 7-то велико народно събрание /ВНС/ с името Меди Доганов. През 1991 г. е председател на парламентарната група на ДПС. Председател на Централния съвет и на Централното оперативно бюро на ДПС. Напуска ВНС заедно с още 13 депутати от ДПС. Депутат в 36-то НС, 37-то НС. През 1997 г. става депутат и съпредседател на Обединението за национално спасение /ОНС/ в 38-то ОНС. На 29 ноември 1998 г. става първият председател на Либерално-демократичния съюз на ротационен принцип за една година. През 2001 г. става депутат в 39-ото Народно събрание, а оглавяваното от него ДПС става коалиционен партньор на Национално движение Симеон ІІ в управлението. През 2004 г., по повод 50-годишния му юбилей, Ахмед Доган е награден с орден Стара планина първа степен за извънредно големите му заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност в Република България. На парламентарните избори произведени на 25 юни 2005 г. Ахмед Доган отново е избран за депутат. След два неуспешни опита за съставяне на правителство, президента Георги Първанов дава мандат на ДПС за сформиране на Кабинет. В новосформираното правителство в коалиция управляват ДПС, БСП и НДСВ.
1980 г.
В Париж е открита изложба „Българската средновековна цивилизация”, посветена на 13-вековния юбилей на българската държава.
1980 г.
В София започва Третата конференция на министрите по образованието от европейския регион на ЮНЕСКО, продължила до 20 юни. В нея участва и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу.
1967 г.
Приет е Закон за държавното знаме на НР България, според който знамето на Народна република България изразява суверенитета на българския народ и държава и е отличителен знак в международните й отношения. То е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Белият цвят “символизира миролюбието, трудолюбието и другите добродетели на българския народ; зеленият - връзката на държавното знаме със знамената на борците за национално освобождение, плодородието на българската земя и любовта на българския народ към родината, червеният - победилата социалистическа революция в България и готовността на българския народ да брани достиженията й.”
1953 г.
Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
1952 г.
Основан е Съюзът на филмовите дейци в България (първоначално като Творчески дом на кинодейците).
Съюзът на българските филмови дейци има голям принос за изграждането на структурата на българската кинематография, организацията на филмопроизводството и квалификацията на кадрите. СБФД разгръща голяма дейност за утвърждаването на българското киноизкуство, за развитието на кинокритиката и кинотеорията. Съюзът е инициатор, организатор или съорганизатор на всички филмови фестивали в страната. През 1970 г. към него се създават Кабинет на младия кинематографист и Експериментална студия за филмови дебюти, което допринася за творческото развитие на следващите поколения кинематографисти. През годините СБФД разгръща и голяма международна дейност, като осъществят контакти с кинематографичната общност по света, изпращайки свои членове на международни фестивали, организирайки множество международни срещи, конференции, симпозиуми и дискусии по въпросите на киното. Така СБФД е приет за член на най-авторитетни международни филмови организации като ФИПРЕССИ, ФЕРА, АСИФА и СИФЕЖ. Членове на Съюза на българските филмов дейци са били и са най-авторитетните имена на българската кинорежисура, кинодраматургия и литература. Днес Съюзът на българските филмови дейци наброява почти хиляда души.
1948 г.
В България е публикуван указ за държавния печат и за печатите с изображение на държавния герб.
1947 г.
Започва съдебен процес срещу Петър Коев от ръководството на БЗНС “Никола Петков”. На 14 юни процесът приключва и той е осъден на 12 г. и 6 м. строг тъмничен затвор като "идеен подбудител" за създаването на тайната военна организация "Неутрален офицер".
Военната организация "Неутрален офицер" е конспиративна организация, създадена през октомври 1945 г. от група щабни офицери начело с ген. Ив. Попов, бивш помощник началник-щаб на българската армия. Поставя си за цел свалянето на отечественофронтовската власт и възстановяването на предишния режим в страната. Макар че влиза в контакт с лидерите на някои от опозиционните партии, организацията "Неутрален офицер" не успява да разгърне някаква по-широка дейност. Разкрита е от органите на реда през 1946 г. 27 от нейните участници са изправени пред съда и получават присъди с различен срок за излежаване в затвора.
1945 г.
Никола Петков, който се обявява против новото ръководство на БЗНС, в което преобладават левите земеделци, е освободен от поста главен секретар. На негово място е избран Александър Оббов, готов да работи с БРП(к). Привържениците на Никола Петков се обособяват в самостоятелна политическа група.
Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Завършва право в Париж. Член е на БЗНС, през 1932-1933 г. е в състава на ПП на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земледелско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война 1939-1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944-1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител в VI ВНС (1946 – 1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност. Умира на 23 септември 1947 г.
1941 г.
В Гюмюрджина е основано българско читалище "Просвета", продължител на съществувалото до 1920 г. читалище.
1930 г.
Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. На 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци.
Вътрешната западнопокрайнска революционна организация "Въртоп" е създадена през 1923 г., в отговор на терора, на който е подложено българското население от Западните покрайнини, от страна на югославските власти. Организацията въплъщава идеята за въоръжена борба, за национално освобождение и присъединяване на областта към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград.
1911 г.
В Битоля е основана Отоманска партия на базата на Българската народнофедеративна партия начело с депутата в отоманския парламент Тодор Павлов.
1864 г.
В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи, мирски лица, гръцки първенци, само четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква.
1842 г.
Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт.
Браилските бунтове (1841 - 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния, с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
След неуспеха на първата акция, през август същата година българските емигранти започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. След като разбие местния румънски гарнизон, отрядът трябва да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. През февруари 1842 г. румънските власти правят опит да арестуват Г. С. Раковски. Стига се до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава и е осъден на смърт. Но тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), е предаден на гръцките консулски власти.
1444 г.
Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело (на снимката) и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.).
Така наречения “Дълъг поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444 г.) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437 – 1456 г.), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426 – 1456 г.). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”. В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно. През май 1444 г., по инициатива на Мурад II, в Одрин започват преговори за сключване на мирен договор. Османската дипломация проявява изключителна активност за подписване на примирие, тъй като трябва да решава проблеми с враговете си в Анадола. Според клаузите на договора султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия. По настояване на сръбския владетел Георги Бранкович (1426 - 1456 г.) християнските сили се съгласяват да подпишат договора. Договорът е преподтвърден през юли в унгарския град Сегед.
Въпреки това Владислав III Ягело предприема нов поход срещу Османската империя. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври същата година тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достигна Варненското поле. По време на Варненската битка (10.11.1444 г.) Владислав III Ягело попада с малък отряд от личната си охрана в еничарско обкръжение и е убит. Убийството му внася смут сред обединените християнски войски и впоследствие те са разбити.
766 г.
По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват.
Хан Телериг управлява в периода 768 - 777 г. През 774 г. сключва мирен договор с Византия, с което предотвратява военен конфликт с нея. Прави опит да обедини славяните от българската група в силна държава. За да запази независимостта на българската държава, прибягва до хитър ход - за да унищожи провизантийската групировка сред военноплеменната аристокрация в страната, изпраща писмо на византийския император, в което му съобщава, че иска да избяга от България и затова го моли да му съобщи имената на доверениците си в България. След като получава списъка на императорските "тайни приятели", Телериг заповядва всички да бъдат избити. Разгневен от измамата, византийският император веднага предприема поход срещу българите (август 775 г.), но още по пътя получава сърдечен удар и умира. След 2 години обаче в България отново стават вътрешни междуособици и Телериг бяга в Цариград. Там приема християнството и се жени за братовчедка на византийската императрица.
На тази дата са родени:
1945 г.
Роден е Найден Андреев - български композитор и аранжор на естрадна музика. Отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в БНТ от 1972 г. и ръководител на вариететно-сатиричния театър в Габрово от 1985 г. В забавната музика влиза през 1966 г. като ръководител на група "Пчелите". Има 3 авторски албума - "Моите мелодии" (1983 г. и 1986 г.) на "Балкантон" и на "Мелодия" в изпълнение на А. Миронов.
1944 г.
Роден е Дойчин Василев - български алпинист, заслужил майстор на спорта. Досега е изкачил осемхилядниците Даулагири, Макалу, Щища Пангма и Чо Ойю. Дойчин Василев покорява и най-високия връх на планетата Еверест (8 848 м).
1904 г.
Роден е Атанас Далчев - български поет, преводач и есеист. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1927 г. Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Бил е учител по български език в Цариград през 1938 г. и училищен инспектор и директор на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник отделение в Министерството на информацията; заместник-главен редактор на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Съчинения: "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (подб., ред. и предг. и прил. Р. Ралин, 1990 г.) .
1889 г.
Роден е Гьончо Белев - български писател. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в-к "Вечерна поща". Делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни негови съчинения са: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др.
1868 г.
Роден е Янко Забунов – един от основателите на БЗНС (1899 г.) и пръв председател на УС на БЗНС. Учи агрономство в Австрия (1890- 1891 г.), работи като учител и директор на сливенското Винарско училище (1891 - 1895 г.). През 1897 г. е директор на Лозаро-винарското училище в Плевен. Два пъти е избиран за народен представител. Отстоява идеята за утвърждаване на БЗНС като политическа организация на селяните. Издава и редактира съюзния орган в. “Земеделска защита”. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.
1864 г.
Роден е Стоян Загорски - генерал-лейтенант. Завършва военно училище в София и артилерийска академия в Русия. Като артилерийски инженер е командир на Софийски крепостен батальон и на IV-ти артилерийски полк. През Балканската война е началник на обсадната артилерия, а от 2 август 1915 г. е назначен за Инспектор на инженерните войски. По време на Първата световна война (1915 - 1918 г.) е началник на инженерните войски при Щаба на Действащата армия.
На тази дата умират:
2011 г.
Умира Петър Константинов (1928 - 2011) - председател на Общонародно сдружение „Мати Болгария”.
Писателят д-р Петър Константинов, роден на 1 август 1928 г. в гр. Казанлък, е завършил медицина и политическа икономия. На популяризирането на българското, европейското и световното изкуство той е посветил повече от четиридесет години. Автор е на над тридесет книги – романи, повести, сборници, разкази, художествена публицистика и изкуствознание, повечето от които са претърпели три, четири и пет издания. Има над 200 научни труда в областта на медицината, изкуството, политическата икономия и историята и над 2000 публикации в периодичния печат.
Проф. д-р Петър Константинов взема дейно участие в обществения живот на страната. Един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария” – първата общонародна организация след демократичните промени през 1989 г., която осъществи изключително активна дейност у нас и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет.
Като председател на Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България и на Националния комитет за защита на историческата истина в България, той съдейства с подкрепата на широката общественост за защита правата на компактното българско население извън сегашните граници на България и за създаване на истинско действащо гражданско общество.
Почетен гражданин на Казанлък.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
