Явката е значително по-висока, отколкото на предишния вот в почти всички държави, включително Германия, Полша, Испания, Швеция и Франция, където избирателната активност се очаква да е повече от 50%.
Активността в Унгария е почти двойна.
Повече от два пъти повече поляци отидоха до урните в сравнение с вота през 2014 година, а явката в Дания е рекордна – 63%.
Увеличеният ентусиазъм на гласоподавателите донесе ползи както на про, така и на анти-европейските партии в блока, тъй като избирателите в 21 държави-членки излязоха на изборите на четвъртия и последен ден на изборите, описани от президента на Франция Емануел Макрон, като решаващ за „най-опасния“ момент за Европа след Втората световна война“.
Италианският министър на вътрешните работи Маттео Салвини, който се опитва да изгради съюз между крайно дясната си Лига, „Националния фронт“ на Франция, „Алтернатива за Германия“ и други популистки партии, заяви, че чувства „промяна във въздуха“ и че победата за Лигата ще „промени всичко в Европа”.
Десните популисти бяха на път да завършат комфортно първо място в две от четирите големи страни-членки на ЕС - Италия и Великобритания, която трябваше да е напуснала блока досега - и да постигнат по-малка победа в трета, Франция, нанасяйки поражение на „Франция напред!“ на Еманюел Макрон.
Но резултатите в някои от страните показват, че процесите далеч не са едностранни. В Испания, където избирателната активност е 49% в сравнение с 34% на предишните избори, твърдо проевропейският премиер Педро Санчес спечели убедителна победа.
Испанците гласуваха в „Супер-неделя“ на европейски, регионални и общински избори, по-малко от месец след третите общи избори в страната за под четири години. "Днес е много важен ден", написа Санчес. "Днес ние решаваме бъдещето на Европа и Испания през следващите години."
При 41%, избирателната активност също е нараснала в Холандия, където холандската лейбъристка партия - почти отписана - е на път да завърши на първо място, а проевропейските партии са набрали 70% от националните гласове, рязко нагоре в сравнение с 2014 година.
Германският дясноцентристки кандидат за ръководител на Европейската комисия Манфред Вебер каза, че се надява повечето да подкрепят стабилна Европа. "Не искам да виждам дясна популистка Европа, която иска да унищожи идеята за единство", каза той.
Италианците излязоха на изборите след разединителна кампания, която остави много хора да се чувстват объркани и притеснени, тъй като ключовите партии не успяха да предложат ясна и позитивна политика за Европа.
„Кампания за европейски избори никога досега не е била такава”, каза Гуалтиери Пинче след като гласува на избирателна секция в центъра на Рим. – „До момента, в който влязох в кабината, не знаех за кого да гласувам. Никоя партия няма ясна визия, просто много неясни декларации“.
Мария Каролина Чирило каза, че Салвини е „използвал лошите чувства, но Европа го е улеснила. Трябва да бъдем по-обединени. "
Превод и редакция: Иван Христов
