Над 100 души, изправени през 2018 г. пред съдилищата в област Монтана за извършени престъпления, не са понесли наложените им от закона санкции и на практика са избегнали възмездие за прегрешенията си. С измъкването си от наказания нарушителите са ощетили и държавата с над 100 000 лева, показва преглед на съдебните дела в Северозапада, пише "Труд".
Убеждението сред мнозинството българи, че законът у нас е „Врата у поле, през която минават само баламите“, съществува от десетилетия. Факт е обаче, че дори и от миналите през „вратата“ доста остават ненаказани или поне само погалени от Темида. Вратичката, през която тихичко осъдените се измъкват без почти никакви последствия е член 78 а от Наказателния кодекс.
Според тази разпоредба извършителят на престъпление, ако то е леко /за което се предвиждат до 3 години затвор или до 5 години при по-тежко, но непредпазливо деяние/ може да бъде освободен от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – от 1000 до 5000 лева глоба в полза на държавата. Трябва обаче подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общхарактер, да не е вече освобождаван от наказателна отговорност по този член и, ако от престъплението му има щети, да ги е възстановил. Използвайки разпоредбите на член 78 а от НК, голяма част от изправените за първи път на съд крадци, вандали, побойници и пътни джигити,се признават за виновни, разкайват се с крокодилски сълзи и съдът сваля от тях наказателната отговорност, натоварвайки ги с глоби.
Но повечето от тях въобще и не мислят да се издължат на държавата, убедени, че се надхитрили системата и са се измъкнали от ръката на закона. И не без основание! Според съдебната статистика през миналата и началото на тази година в Районните съдилища и Окръжния съд на Монтана са били произнесени 121 решения за налагане на глоби по чл. 78а. Най-много такива решения е взел РС – Монтана – 50, а наложените санкции са за 48 050 лева. Ломските магистрати са опростили затвора на подсъдимите в 31 дела и са ги натоварили с глоби за 34 600 лева. В Берковица глобите са 39 за 39 600 лева. Общо в региона съдилищата са раздали по милостивия член санкции за 125 750 лева. От които обаче са събрани едва 12 638 лева. Единици са получилите административно наказание вместо присъди, които съвестно си плащат глобите.
Останалите след няколкомесечно изчакване съдът предава на Националната агенция по приходите ( НАП) за принудително събиране на сумите. Данъчните обаче изглежда имат много други грижи на главата си и трудно изцеждат от джобовете на апашите даже стотинки. Но проблемът е още по тежък. Огромна част от получилите снизхождение от закона подсъдими са безработни, без пари и без никакви трудови навици. Трудовите им книжки са чисти като графите за образование и квалификация в социалните им досиета. Няма как човек, който не е работил години наред и се прехранва с кражби, далавери или социални помощи, да даде на държавата и лев. Утопия! Тази ситуация е добре позната и на съдии и прокурори, но и те предпочитат да приключат бързо част от делата си и да оставят събирането на глобите на други институции.
Убеждението сред мнозинството българи, че законът у нас е „Врата у поле, през която минават само баламите“, съществува от десетилетия. Факт е обаче, че дори и от миналите през „вратата“ доста остават ненаказани или поне само погалени от Темида. Вратичката, през която тихичко осъдените се измъкват без почти никакви последствия е член 78 а от Наказателния кодекс.
Според тази разпоредба извършителят на престъпление, ако то е леко /за което се предвиждат до 3 години затвор или до 5 години при по-тежко, но непредпазливо деяние/ може да бъде освободен от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – от 1000 до 5000 лева глоба в полза на държавата. Трябва обаче подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общхарактер, да не е вече освобождаван от наказателна отговорност по този член и, ако от престъплението му има щети, да ги е възстановил. Използвайки разпоредбите на член 78 а от НК, голяма част от изправените за първи път на съд крадци, вандали, побойници и пътни джигити,се признават за виновни, разкайват се с крокодилски сълзи и съдът сваля от тях наказателната отговорност, натоварвайки ги с глоби.
Но повечето от тях въобще и не мислят да се издължат на държавата, убедени, че се надхитрили системата и са се измъкнали от ръката на закона. И не без основание! Според съдебната статистика през миналата и началото на тази година в Районните съдилища и Окръжния съд на Монтана са били произнесени 121 решения за налагане на глоби по чл. 78а. Най-много такива решения е взел РС – Монтана – 50, а наложените санкции са за 48 050 лева. Ломските магистрати са опростили затвора на подсъдимите в 31 дела и са ги натоварили с глоби за 34 600 лева. В Берковица глобите са 39 за 39 600 лева. Общо в региона съдилищата са раздали по милостивия член санкции за 125 750 лева. От които обаче са събрани едва 12 638 лева. Единици са получилите административно наказание вместо присъди, които съвестно си плащат глобите.
Останалите след няколкомесечно изчакване съдът предава на Националната агенция по приходите ( НАП) за принудително събиране на сумите. Данъчните обаче изглежда имат много други грижи на главата си и трудно изцеждат от джобовете на апашите даже стотинки. Но проблемът е още по тежък. Огромна част от получилите снизхождение от закона подсъдими са безработни, без пари и без никакви трудови навици. Трудовите им книжки са чисти като графите за образование и квалификация в социалните им досиета. Няма как човек, който не е работил години наред и се прехранва с кражби, далавери или социални помощи, да даде на държавата и лев. Утопия! Тази ситуация е добре позната и на съдии и прокурори, но и те предпочитат да приключат бързо част от делата си и да оставят събирането на глобите на други институции.
