Гърция отново е обект на силен миграционен натиск, съобщи европейската агенция за гранична и брегова охрана.

През март съседката ни е най-честата врата за мигрантите към ЕС, като поне 4500 души са засечени незаконно да пресичат границите й. Това е 10 пъти повече от бройката, установена в Испания, където от миналото лято се бе концентрирал миграционният натиск.

Основният поток, засечен в Гърция, е от афганистанци. Те използват морските маршрути от Турция, докато турски граждани бягат на Запад през сухопътната граница между Турция и Гърция.

От началото на годината 9000 незаконни мигранти са влезли по вода и суша в Гърция, което е с 10 на сто повече от миналата година. Всеки трети от тях е афганистанец, всеки пети - турски гражданин.

Други 650 незаконни мигранти са заловени по Балканския маршрут през март, а от началото на годината - 2300 души, което е увеличение с 81% от миналата година. Афганистанциите са преобладаващата националност и на Балканите, съобщава граничната агенция на ЕС.

Европейската комисия огласи днес данни на Евростат, че през 2018 г. 333 400 молби за бежанска закрила в ЕС са удоволетворени. Това е намаление с 40% спрямо 2017 г., когато право да останат в Европа е дадено на 533 000 души.

760 от мигрантите са получили закрила в България, посочва европейската статистическа агенция.

320 от тях са с бежански статут, 440 с временна закрила, а 20 души са преразпределени у нас директно от бежанските лагери. Най-много сред одобрените от българските власти молби са на сирийци - 625, следвани от афганистанските - 40 и иракските - 35.

Всеки трети мигрант, получил закрила в ЕС, е сирийски гражданин, следват афганистанциите (16%) и иракчаните (7%). На близо 700 турски граждани е предоставен бежански статут. 47% от молбите на турски граждани се удоволетворяват, посочва Евростат.

Най-висока “успеваемост” имат кандидатите от Сирия - 88% и Еритрея - 83%. Над половината от молбите от суданци и сомалийци също се увенчават с успех, както и 46 на сто от тези на идващите от Афганистан.

Риск за оставане в родината си успяват да докажат 23 на сто от гражданите на Русия и 17 на сто от украинците, търсещи убежище в ЕС. 8% от албанците, подаващи молби за бежанци, получават положителен отговор, макар страната да има статут на кандидат за член в ЕС.