Близо 100 души се събраха пред сградата на Община Пловдив да изразят своето несъгласие с подготвяната „Национална стратегия за детето" 2019-2030 година. Според Мария Къркаличева, майка на 3 деца, документът е вреден, опасен и дори страшен за децата и родителите. Под формата на красиви лозунги и витиевати формулировки се прокарват идеи и принципи, които в крайна сметка целят и ще доведат до унищожение на семейството като основна клетка на обществото ни, счита тя, съобщава Дарик

Притесненията й са, че на теория някои от текстовете звучат чудесно - като например “принципът за най-добрите интереси на детето”. Но какво се получава на практика, пита Къркаличева. Най-добрите интереси на детето се определят от държавен служител. Смята ли законодателят, че един/няколко държавни служители имат по-добър капацитет и квалификация да направят тази преценка за едно дете от неговите родители? На практика прилагането на този “принцип за най-добрите интереси на детето” в страни като Норвеги, Великобритани, Испания, САЩ води до следното - родителят е винаги “грешен по презумпция” - ако осигурява най-добрата материална база - разглезва детето и прекалява с грижите, ако има ограничени финансови възможности - липсва му достатъчен ресурс; ако му купува всички технологични джаджи - прекалява, ако не го прави - ограничава развитието му; ако е твърде интелигентен - е манипулативен, ако не покаже добри интелектуални резултати - липсва му капацитет за отглеждане на деца.

Тези примери са на база реални случаи на “преценки” от държавни служители. Друг пример е “Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за всички деца на възраст 0–3 г.” - какво на практика означава, че по всяко време в дома ви може да дойде държавен служител и да провери на място какво, как и пр. се случва в него. Без покана, без уговорена среща, защото нали “внезапната проверка” е смислена. Вие сте длъжни да го допуснете в дома си. Какво ще види, как ще го интерпретира, как ще го опише в доклада си за посещението - един Бог знае, казва още Мария Къркаличева.

Тя е категорична, че ако държавата е на мястото си, няма да има “деца в риск” и няма да има нужда от намесата на служители, специални мерки и пр. Евентуалното прилагане на санкции в случаите, когато е налице пряк риск за физическото здраве на детето, както и при непоставяне на задължителните за детето ваксини, тя коментира така: До санкции следва да се стигне едва след като е направено всичко необходимо, за да се подпомогне родителя/семейството за разрешаване на проблема. За ваксините - и в момента има санкции при не поставянето им. Създаването на нови структури, нови чиновници, нови документи, няма да доведе до по-добро. За да има реален и смислен резултат в промяната на манталитета, начина на мислене, начина на възпитание и начина на действие на родителите спрямо децата им - пътят е един - образование, култура, изкуство.