2016 г
Здравко Здравков е изборът за нов главен архитект на София, направен от 13-членното жури. Той спечели конкурса в надпреварата с още 14 кандидата.
2002 г.
Италианският премиер Силвио Берлускони е на кратко посещение в България. Той заявява, че ще подпомогне пропагандната кампания на България за ЕС и за влизане в НАТО.
1997 г.
Съюзът на демократичните сили (СДС) е приет за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 г. става член и на Европейската народна партия, а от 24 април е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.
1962 г.
В периода 11-13 и 18-19 април се провеждат срещи на Политбюро на ЦК на БКП с "творческия актив" на Съюза на българските писатели. Писателите са разделени на две групи: тези около председателя на съюза Георги Караславов обвиняват Емил Манов, Борис Делчев, Стоян Каролев, Пенчо Данчев, Людмил Стоянов в създаване на "антипартийна, фракционна" група, докато другата част открито заявява, че след пленума от април 1956 г. методите на ръководство на културата не са се променили.
1956 г.
Във в. "Отечествен фронт" е публикувана статията "Поуката" на главния редактор Владимир Топенчаров. Поводът е отстраняването на Вълко Червенков от най-висшите постове в партията и държавата. Статията е първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно явление. Според Вл. Топенчаров "водачеството" като стил на управление се е пренесло и в по-низшите звена на управлението, пораждайки "грубо администриране и командване", "самоуправство и произвол".
1931 г.
Приема се тълкувателен закон, който разширява политическата амнистия, дадена на 6 юли 1929 г. за Васил Радославов и Димитър Тончев (участвали в кабинета 1913-1918 г.), за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г., за атентата от април 1925 г. и за престъпления при избори.
1928 г.
На 14 и 18 април са регистрирани силни земетресения в Южна България с епицентър край Чирпан. Разрушенията засягат около 20% от територията на страната. Камбаните на храма "Св. Александър Невски" бият сами.
1919 г.
На 16 - 18 януари в Москва под ръководството на Кръстьо Раковски е основано Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се установява в Одеса и от 1 май издава в. "Комуна".
Кръстьо Раковски (истинско име Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на II Интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на III Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция (1922 г.) и в Лозанската конференция (1923 г.). През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на СССР в Англия, а през 1925–1927 г. заема същата длъжност във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г., но Й. В. Сталин продължава да храни недоверие към него. Ликвидиран е през юни 1941 г. след започването на хитлеристката агресия в СССР. Активен журналист и публицист е. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: "Русия на Изток", "Произхождение и задачи на социализма", "Социалистите и войната" (в съавторство с Ш. Дюма) и др.
1914 г.
В София излиза първи брой на информационния всекидневник “Заря”. Вестникът е основан със субсидии на Руската царска легация в София. Първоначално е с русофилска, а след Първата световна война - със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника Ат. Дамянов, го спира. Възстановен е отново през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие "Съединени печатници", собственост на Дамянов. Главен редактор първоначално е Кр. Станчев, а от май 1944 г. Сл. Васев. След 1941 г. "Заря" запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор.
1893 г.
Провеждат се избори за IV Велико Народно Събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия.
1893 г.
На 17 и 18 април под ръководството на Българската социалдемократическа партия (БСДП) е създадено Общо работническо дружество "Братство" в София.
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е политическа партия на работниците, образувана през юли 1891 г. на връх Бузлуджа. Изповядва идеите на социализма.
През 1889–1890 г. в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се създават първите социалистически дружини. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружини стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех. На 20 юли същата година на старопланинския връх Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия "социалистически преврат". Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право и т.н. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи – местни, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група Сава Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружините, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания – политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав. С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда списание "Ден", издавано от Янко Сакъзов.
1867 г.
Руският посланик в Цариград генерал Н. Игнатиев връчва на Високата порта проект за реформи в Османската империя, в който се настоява да се създадат толкова автономни провинции, "колкото главни национални групи има в Европейска Турция".
1850 г.
В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време. Инициативата за новата сграда е лансирана още от Васил Априлов, но започва да се реализира едва след неговата смърт благодарение на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса.
Първото българско светско взаимно училище е открито на 2 януари 1835 г. Финансовата издръжка на училището е поета от местното българско население. За пръв учител в него е назначен известният възрожденски църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението в Габровско училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи с помощта на по-напреднали ученици, за да обучава неограничен брой деца. В училището се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. Габровско училище е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение.
От него излизат първите възпитаници със средно образование в предосвобожденската епоха. За участието на по-голямата част от ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. училището е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на Васил Априлов през 1889 г. е наименувано "Априловска гимназия".
1840 г.
Високата порта унифицира Десятъка. Започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, според който селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя.
След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Тодор Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен.
На тази дата са родени:
1957 г.
Родена е Ваня Костова – българска естрадна изпълнителка. Тя завършва Естрадния отдел на БДК. През 1980 г. започва професионалната си кариера като заместничка на Ева, в първата вокална група “Тоника”, за едно турне в чужбина. След разпадането на групата певицата е избрана за основен солист на новосформираната “Тоника-СВ” към Главно Управление на Строителни Войски. След седем години съвместна работа и три албума с “Тоника-СВ” певицата напуска групата и започва самостоятелната си кариера. Новата група, в която се изявява е “Дилижанс”. Самостоятелно Ваня Костова издава четири албума. През 1994 г. певците от “Тоника”, “Тоника-СВ” и “Домино” сформират “Фамилия Тоника”. С “Фамилия Тоника” Ваня Костова записват три албума. През 2001 г. певицата отново се отделя от групата.
1931 г.
Роден е Любомир Иванов Шарланджиев - български режисьор. През 1956 г. той завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата”. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор на: “Веригата” (1964 г.), “Карамбол” (1966 г.), “С дъх на бадеми” (1967 г.), “Прокурорът” (1968 г.), “На всеки километър I, II” (тв, 1969-1972 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Спомен за близначката” (1976 г.), “Трите смъртни гряха” (1980 г., довършен от Н. Коканова).
1907 г.
Роден е Иван Симеонов Дуйчев - български историк с интереси към българската и византийска средновековна история. Завършва история в СУ. Специализира в Италия (1932-193636 г.), получава докторат в Римския университет по византийска история и филология (1935 г.), същата година завършва Висша школа по палеография и архивистика в Рим. Преподавател в СУ (1936-45 г.), професор 1967 г. в Института за история при БАН. Участник в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо (1967 г.), носител на Хердерова н.а (1974 г.). Научната му продукция включва над 500 публикации. Някои съчинения: "Из старата българска книжнина", Книга I (1940 г.), книга II (1944 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1947 г.), "Летописта на Константин Манаси" (1963 г.), "Болонски псалтир" (1968 г.), "Проучвания върху средновековната българска история и култ." (1981 г.), "Страница от миналото". Очерци (1983 г.), "Пътеки от утрото". Очерци за средновековния български култ. (1985 г.), "Римска грамота на цар Иван Шишман от 1378 година" (1986 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1990 г.), "Лекции по архивистика" (1993 г.) и др.
1896 г.
В град Фердинанд, днешна Монтана е роден Стефан Иванов Савов - български драматичен артист и драматург. Завършва гимназия във Враца (1914 г.). През 1920 г. постъпва като стажант-актьор в Народния театър. През 1923 г. е артист в Театър-студия, завършва драматичната школа в Народния театър, ръководена от Н. О. Масалитинов. До края на живота си играе в него. Член е на СБП. Автор е на драми, комедии и книги с размисли и разкази за селския живот (морализаторска по характер). Негови драми са: “Йончови ханове” (1931 г.), “Под чехъл” (1931 г.), “Драгойци” (1933 г.), “Изстрел” (1933 г.), “Кара Танас” (1936 г.), “Към Голгота” (1938 г.), “Временният мъж” (1939 г.), “Дисциплинарно дело” (1940 г.), “Наши хора” (1947 г.), “Изповед пред писателя” (1963 г.) и др.
На тази дата умират:
1981 г.
Умира Димитър Осинин - български писател, поет. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска филология в СУ (1926 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като учител в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата при МНП. Член е на СБП. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език Негови съчинения са.: "Морски ветрила" (1933 г.), "Тихи пристанища" (1933 г.), "Битейски песни" (1943 г.), "Срещу Огоста. Пътни скици" (1952 г.), "По хайдушки сборища" (1957 г.), "През тиха бяла Дунава" (1959 г.; 1976 г.), "Спомени за Н. Хрелков" (1960 г.), "От лехичка стръкче. Народни песни" (1961 г.), "По пътя на вождовете на въстанието 1923" (1963 г.), "Каменна приказка" (1965 г.), "През родна земя" (1967 г.), "Земя ненагледна" (1971 г.), "В огледалото на народните песни" (1973 г.), "Литературни въпроси" (1976 г.), "Житата пътуват. Пътеписи" (1978 г.), "Избрани произведения", в 2 т. (1981 г.) и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
