София. Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Христина Стоянова, главен уредник на Национален историко-археологически резерват „Плиска“. Тя уточни, че първият, който проявява интересът към руините при село Абоба с българската история, е Карел Шкорпил. „С подкрепата на руския археологически институт в Константинопол в лицето на тогавашния им директор Фьодор Успенски се извършват първите проучвания в Плиска. Тогава става ясно, че тази крепост е много по-различна от познатите византийски фортове. По-късно, през 1905 година при днешното село Хан Крум, а тогава Чаталар, е намерена една колона от времето на Омуртаг, от която всъщност става ясно и името на Плиска. Така Карел Шкорпил става основател на българската археология, а цели 120 години пет поколения археолози след него проучват тайните на Плиска. Огромната площ на резервата обаче не е проучена в достатъчна степен, така че да се „нареди пъзелът“ и да се говори ясно за градоустройствения план на някогашна Плиска. И все пак тези пет поколения археолози дават подробен материал, който се съхранява и е изложен в обновения през 2006 година музей – една много красива археологическа сбирка, чрез която посетителите могат да се докоснат до историята на нашите предци. В тази сбирка сме постарали да покажем и реконструкции на сградите, които днес за съжаление се намират в руини“, разказа Христина Стоянова. Археологически резерват „Плиска“ привлича посетители от всички поколения, допълни тя. Уредникът на НАИР каза още, че за най-малките си посетители с интерес едновременно към технологиите, но и към историята, и изграден виртуален каталог, а чрез иновативни очила за виртуална реалност те могат за кратко да се разходят и в двореца на Омуртаг. „Има хора с различни интереси – едни са благодарни, че старината се поддържа, други желаят да видят повече реконструкции, трети са доволни, че могат да се докоснат и до новите технологии в музейното дело. Всички музейни работници полагаме грижи миналото ни да се съхранява, като същевременно се използват и атрактивни методи, за да бъдем в крак с интересите на младото поколение“, уточни Христина Стоянова. Тя посочи, че през последните години се наблюдава устойчив ръст на туристите на Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Анна АНГЕЛОВА