На 19 декември е роден джазмузикантът Милчо Левиев. На тази дата умира Пенка Денева Цанева - българска интелектуалка, поетеса.
2014 г.
Един човек загина, а други четирима бяха ранени при взрив на цех за пиротехника в Мъглиж. Загиналият е 45-годишен мъж. Работникът е пресовал барут при заготовка за патрони. Други две жени бяха транспортирани в „Пирогов”. Едната от пострадалите – жена на 51-години получи 70% изгаряния, а друга жена, приета в лечебното заведение бе с 30% изгаряния. Ранени са още двама мъже. В момента на инцидента в завода е имало 15 души.
2014 г.
САС постанови осъдителна присъда за „Майчин дом” заради инцидента с асансьор, при който пострадаха 12 души. Решението на съда постанови една от бременните жени Лидия Димитрова да получи 90 хил. обезщетение. В решението на съда се посочва още, че единствената причина асансьорът да пропадне от 12-тия етаж е неизправност в системата. При разследването бе установено, че липсва документация за поддръжката на асансьора.
2001 г.
Тридесет и деветото Народно събрание взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г.
1990 г.
Съставено е коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. Това правителство е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.
Димитър Попов е юрист и държавен деец. Роден е на 25 юни 1927 г. в гр. Кула. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", след което работи като юрисконсулт и съдия. През 1990 г. е назначен за секретар на Централната избирателна комисия. Министър-председател е на България в периода 1990-1991 г. След това учредява и ръководи собствена правна кантора и фирма за консултантски услуги.
1989 г.
Възстановява се Демократическата партия.
Демократическата партия е политическа партия, създадена от каравелисткото течение в старата Либерална партия през 1896 г. Пръв лидер на партията е Петко Каравелов. След неговата смърт (януари 1903 г.) начело застава Александър Малинов. Други по-известни дейци на партията са М. Такев, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов и пр.
Kогато става очевидна националната катастрофа, надвиснала над България в резултат на пораженията на хитлеристка Германия на Източния фронт, Демократическата партия решава да се намеси в управлението на страната, като дава свои представители в кабинета на К. Муравиев, съставен в началото на септември 1944 г. Демократическата партия не одобрява политическата промяна на 9 септември същата година и минава в опозиция на отечественофронтовската власт. През 1947 г. е подложена на силен удар и разтурена. Важна роля в ръководството на партията след края на Втората световна война играе д-р Ал. Гиргинов.
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и е регистрирана през април 1990 г. Пръв председател на партията е Борис Кюркчиев. От октомври 1990 г. председател на партията е Стефан Савов. След смъртта на последния през януари 2000 г. за нов лидер е издигнат Александър Праматарски, а за председател на Върховния партиен съвет е избран Веселин Методиев. Печатни органи на Демократическата партия са: вестник "Знаме" (1896-1898 г.), "Пряпорец" (1898-1932 г.), "Знаме" (1924-1934 г. и 1945-1946 г.). След възобновяването й през 1989 г. – отново вестник "Знаме".
1915 г.
В хода на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България.
1913 г.
Открива се ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато.
1913 г.
Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква.
Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Унията също така е течение в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.
1879 г.
Македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската екзархия в Македония.
1878 г.
Встъпва в длъжност първият изборен кмет на Пловдив - Костаки (Константин) Пеев. Костаки (Константин) Пеев е български общественик и участник в националнореволюционното движение. Роден е през 1843 г. Занимава се с търговия и кожухарство. Заподозрян в революционна дейност, по време на Априлското въстание (1876 г.), е арестуван от турските власти. След Освобождението (1878 г.) е първия изборен кмет на Пловдив (19 декември 1878 г. – 12 септември 1880 г.). Избиран е за общински съветник и 2 пъти за народен представител. През 1884 г. е един от основателите на първата българска фабрика за производство на сапун, която е в Пловдив. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) е включен в състава на Временното правителство. По-късно дълги години възглавява Пловдивската търговско-индустриална камара.
На тази дата са родени:
1937 г.
Роден е Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) – български композитор, пианист, джазмузикант. Завършва Българската държавна консерватория (1960 г.) и е назначен в Пловдивския театър (до 1962 г.). Работи в Естрадния оркестър на Българското национално радио; автор е на филмова музика. През 1964 г. основава група (наречена години по-късно "Джаз-фокус’65"), с която озвучава телевизионното хумористично-сатирично предаване "Фокус" на Радой Ралин. През 1968 г. започва кореспонденция с Дон Елис, с когото поддържа връзка до 1970 г. Поканен от Дон Елис да свири в неговия състав, напуска България през Германия. Изнася концерти с "Дон Елис Бенд" по цял свят. Преподава джаз композиция и импровизация в Южнокалифорнийския университет. За първи път след напускането на България посещава родината си през 1980 г. След 10 ноември 1989 г. идва нееднократно в България, прави записи с флейтиста Т. Спасов, "Акустична версия" и др., участва в джем-сешъни. Издава албуми съвместно с Дж. Уилсън, Дон Елис, Дж. Клемър, Аирто, Л. Субраманиам, Джилберто, Ал Жеро, Еди Харис, Рой Хейнс, Джек Шилън и Арт Пейпър, Бърт Бакарачи, Чик Кърия. Реализира много солови проекти, в които е аранжор, композитор, водещ изпълнител и продуцент. "Доктор хонорис кауза" е на Нов български университет (1999 г.). Член е на Съюза на българските композитори до 1968 г. и от 1989 г.; на Фондация за подпомагане на българската култура (САЩ, 1989 г.); почетен член е на "Екофорум за мир" (1993 г.), на американската национална конвенция за джаз педагози. Носител е на следните награди: II-ра награда и сребърен медал от световния младежки фестивал "Токатина за пиано" (Виена, Австралия, 1959 г.); Награда на критиката и на пресата на I-ви международен джазфест (Монтрьо, Швейцария, 1967 г.); номинация за "Грами" за най-добър вокален аранжимент за версията на "Потвърждение" от Ч. Паркър, изпълнена от "Манхатън трансфер" (САЩ, 1981 г.); награда за най-добър диригент в САЩ (1982 г.); награда за драматичен театър за най-добър музикален диригент (САЩ, 1987 г.); награда "Пловдив" за цялостно творчество (1990 г.); Диплом и златен медал за музика (Лос Анджелис, САЩ, 1992 г.); доктор хонорис кауза на АМТИ (Пловдив, 1997 г.); почетната награда на Международната академия за изкуства (Париж, 1995 г.); орден "Стара планина" I-ва степен (1997 г.); награда на слушателите на Българското национално радио за цялостно творчество (1998 г). Известни композиции на Милчо Левиев: "Соната за цигулка и пиано" (1957 г.); "Струнен квартет" (1959 г.); Сюита от 7 миниатюри "Един детски ден", инструментирана за арфа, вибрафон, бас-кларинет и виола, и др. Албуми: "Blue Lewis" (1980 г.), "What’s New" (1980 г.), "Music for Big Ben and Symphony Orchestra" (1988 г.), "Lingua Franca" (1989 г.), "Destination" (1989 г.), "Easter Parade" (1989 г.), "E. B. Blues" (1995 г.), "Basel Blues" (1996 г.), "Jive Sambas" (1997 г.), "Forbidden Songs" (1998 г.).
1922 г.
Роден е Николай Илиев Драганов - български писател-белетрист. Завършва славянска филология в СУ (1950 г.). Взема участие в дейността на комунистическата младежка организация против държавната власт преди 9 септември 1944 г. Работи като учител, в Радио София (1951 г.), в кинохрониката (1952 г.), в ОНС в Плевен (1953 г.), в жп институт, (1954 г.) и в Радио София от 1955 г. Печата първия си разказ през 1947 г. Сътрудник на периодичния печат. В произведенията си отразява живота на хората от съвременното българско село, моменти от борбата на комунистите за власт преди Деветосептемврийския преврат. Автор е на произведения за деца. Умира на 7 октомври 1998 г. в София.
1901 г.
Роден е Димитър Стефанов Ненов - български пианист и композитор, музикален педагог, архитект, професор. Учи архитектура в Дрезден (за да завърши образованието си свири в дрезденско кино). Специализира музика в чужбина (Полша и Италия). Концертира в Темешвар (Тимишоара), Дрезден, Берлин, Рим, Варшава, в София и провинцията. В композициите си се стреми да пресъздаде българския дух. Творби: "Фантазия" (за пиано и оркестър), "Соната" (за цигулка и пиано), "Соната" (за пиано), три "Симфонии" (за голям оркестър), "Балада" (за голям оркестър), "Вариации" (за пиано) и др. Преподавател по пиано в Музикалната академия в София, професор (1943 г.). Пръв музикален уредник в Радио София, съосновател и секретар на Съюза на българските композитори. Умира на 31 август 1952 г. в София.
На тази дата умират:
1978 г.
Умира Бленика, псевдоним на Пенка Денева Цанева - българска интелектуалка, поетеса. Родена е на 8 февруари 1899 г. в Тутракан. Съпруга на професор Г. Цанев и майка на проф. М. Цанева. Основни мотиви в поезията й са любовта и майчиното чувство. Преводачка от славянски езици. Съчинения: "Брегове" (1932 г.), "Бяла птица" (1937 г.), "Лирика" (1961 г.), "Пътят към звездите" (1964 г.).
1908 г.
Умира Димитър К. Попов - български публицист, преводач и политик. Роден е на 10 юни 1855 г. в Калофер. Учи в Цариградския Робърт колеж. Сътрудничи в сп. "Читалище", в-к "Ден" и "Цариград", сп. "Наука" и др.; участва в редактирането на в-к "Независимост" (където печата фейлетони с псевд. Правов), на в-к "Съединение" и др. Издава сборник "Преведени стихотворения". Министър е в кабинетите на д-р Динев и на Р. Петров (1902-1905 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
