Днешният колизионен, пардон- коалиционен съвет на т.н. патриоти, не състоя. Баш патреотът Сидеров го бойкотира и обясни пред някои медии, че няма смисъл да присъства, защото партията на неговия враг с вътрешнопатреотичен билет Симеонов е свалила доверието си от него.

Така е. Няма смисъл да се присъства на подобен съвет при отсъствието на санитарен съветски минимум доверие. Но да се присъства в медиите, а все още и във властта, за Сидеров и компания винаги е “архиважно” ( както би казал Ленин, любител на тази думичка). Особено , когато става дума за това цялата власт да е на съветите ( “вся власть советам”), от което съждение на Ленин произтича и названието “Съветския съюз”.

Да се огледаме по въпроса за свалянето: кой какво сваля напоследък тук.

От (почти) всички страни заваляха твърдения, че маските били свалени. Някои направо свалиха каските, както ще стане дума по-долу. Такива взаимни обвинения си размениха малките коалиционни партньори във властта, маскирани като патриоти.

Преди НФСБ ( Национален фронт за спасяване на Борисов?) да свали доверието си от Сидеров, самият Сидеров свали от екран излъчването на емисиите на собствената си аналфабетна телевизия “Алфа”. Опита се да свали с това своя кум Симеонов, като му приписа подразбираща се вина за черния екран, на който близо две денонощия се изписваха още по-черните анатеми, подписани от Сидеров срещу него. На кума биваха вменявани най-страшните по скалата на кремълската инквизиция грехове: “ соросоид” и “джендърство”. Нещо като вещерство и еретичност във времената на средновековните клади в Европа. 

 

 

 

 

Ако разширим смисъла на понятието “сваля”, то преди това Сидеров участва в публична свалка с Бареков, с когото от години се конкурира по ленинизъм в неговата осъвременена форма, какъвто е техният национал-опортюнизъм. Преди му се казваше марксизъм-ленинизъм, а днес вече се именува консерватизъм с доминиращи елементи на национализъм от кремълски тип. 

Днес прословутата тактика на Ленин за печелена на време и позиции “крачка назад, две напред” звучи в национал-опортюнистичния туземен прочит като” храчка наляво, храчка надясно”. До пълната победа на национал-опортюнизма ( над здравия разум).

Да ме прощават за горното наплодилите се напоследък други “консерви” ( по Бай Ганьо, самодоволен от умението си да се нагажда към либерали и “консерви”), които страшно се гордеят със своята автентичност в борбата със същите “джендъри”, “соросоиди” и най-вече – с мигрантската заплаха, която май се спихна в България по подобие на фашизма. Митът за неговата днешна наличност у нас храни паразитиращите върху тази мърша антифашистки лешояди по същия начин, по който измислицата за запътилите се да ни прегазят мигрантски орди умря безславно, но захрани с трупа си междувременно изборния успех на политическите некрофили.  

По повод караницата в свадливото патреотично семейство другият вицепремиер, излъчен на вицепремиерската хранилка от национа(л) листите , също свали нещо от себе си днес. Каракачанов заяви, че нямало повече да е “синя каска”, тоест отказва да бъде повече вътрешноколизионен умиротворител.

 

 

 

Звучи като отчаян зов за помощ на пожар към Борисов да си поеме пожарникарско – дресьорските функции и да спре да се скатава в топлите страни от горещите проблеми в родния политпожар. 

Укротителят Борисов за пореден път също свали от себе си отговорността за караницата в задния му царски двор, в който болярите го заплашват с бутафорно въстание с цел самоубийствено лишаване от власт. Ревлолюцията е в разгара си. 

Свалянето и свалките в свлачището продължават.

Share on Facebook