Голямо лицемерно вайкане пада (не само) у нас за липсата на журналистически разследвания, но най-новият инцидент от снощи с арестуването на българска територия на разследващите журналисти Димитър Стоянов от сайта Биволъ и на румънския му колега Атила Биро показа грозната истина. Тук властите не само не съдействат на малцината истински разследващи журналисти на терен, но и старателно пречат на работата им. 

Българският колега Димитър Стоянов, когото организацията “Справедливост за всеки” награди това лято за разследващата му дейност (  моя милост беше в журито) и Атила Биро, румънският му спътник в общото разследване на сигнал за корупция, са възпрепятствани от радомирски полицаи чрез арест и многочасово задържане на място да си свършат работата по проследяване на верига от събития, свързани с изнасяне на документи от столичната централа на свързаната с шефа на Лукойл строителна компания Джи Пи Груп с цел унищожаване.

От сайта Биволъ са подали сигнал до ГДБОП преди повече от два дни, че от софийския офис на компанията се изнасят документи, които говорят за даване и получаване на подкупи в големи размери. Вместо да се заемат сами с проверка на сигнала, борците с организираната престъпност прехвърлят случая на …радомирската полиция. Тя се оказва “пожарна команда” по изгаряне на документите в една нива край града, съобщиха от Бивол за ivo.bg

В опит да си довършат разследването двама журналисти проследили тази връзка и заварили аутодафето насред полето. Не само били арестувани държани часове наред докато не се намесила румънската дипломация и били освободени в 5 ч. тази сутрин след принудителното нощно бдение край кладата и разкарване до РПУ в Перник. Оттам отказват информация за съдбата на журналистите, за чието арестуване вече е било съобщено от румънски медии.

Възникват няколко въпроса.

Защо изобщо биват арестувани журналисти, който се легитимират и не се намират на някакъв охраняем секретен обект?

На какво основание МВР крие случая и протака официалното си изявление, сякаш става дума за някаква сложна оперативна комбинация, а не за ясен случай на полицейски произвол?

Какво изобщо има за криене и защо провинциални полицаи са натоварени с операция, която за тях е толкова “деликатна”, че се налага да прилагат груба срещу “любопитните” журналисти – какво е било обяснено на тези редови служители на закона, че вършат “ в името на закона”?

Ако наистина е било наложително да се унищожава някаква секретна документация, това ли и начинът да бъде изпълнена заповедта ?

Що за прехвърляне на отговорности е това от най-високата полицейска инстанция, призована по закон да се занимава с подобни случаи, върху обикновени полицейски служители, вкарани в ролята на обслужващ персонал?

  Какви следи прикриват? 

Да смятаме ли, че държавни служители в униформа замитат следи в интерес на руски олигарх, на когото българската държава не може да откаже никаква “услуга” ?

Ще станем ли отново свидетели на обичайната практика, според която властта и т.н. опозиция винаги имат единна позиция, когато въпросният руски интерес е застрашен с нещо?

По данни на Биволъ, споделени с ivo.bg, след двудневно горене на документи на полето все пак в помещенията на радомирската полиция са оцелели още 6 чувала, изнесени от офисите на компанията на бул. “Черни връх” 59а в София. След като са били освободени двамата журналисти са се завърнали на мястото на кладата и са се сдобили с останки от обгорели документи ( на снимката). 

 

 

 

 

Според публикация на сайта с давност от 4 дни – която едва сега започва да привлича медийното внимание във връзка със скандалния арест, става дума за огромен масив документи, доказващ корупция и кражби от еврофондове за стотици милиони евро. https://bivol.bg/gp1.html

Share on Facebook