Симеон Радев, 1906 г.

„За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи, разбира се, главно на факта, че те са тук, в България паразити на руския престиж, с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество.“ 

 

 

Фанатиците векове наред не приемат, че земята е кръгла и се върти. Нашите русофили са същите, колчем стане дума за критичен прочит на историята на отношенията ни с Русия. Те свято бранят своята свещена простота и смятат непросветеността си за фундаментална ценност “ от векове за векове”.

Депутатът от БСП Александър Симов и журналист от червения в. “Дума” взе думата по този въпрос в сайт, стопанисван от “конкурента” на БСП от АБВ Румен Петков, за да потвърди класическия профил на злобния болшевишки инквизитор и защитник на Матушката от моя милост. Не се стърпя отново да съчетае  налудната комбинация от претенцията да не се интересува от моята личност и същевременно да ме превръща в обект на истеричните си коментари.http://alexsimov.blogspot.com/2006/04/20.html

Без да е виждал книгата ми “Измамата “Сан Стефано” Симов декларира гордо, че няма и да я прочете, но въпреки това я запокити на кладата на своето невежество. Бил прочел само някакъв репортаж за нейното представяне и това му било достатъчно, за да й издаде своята смъртна присъда, оправдавайки се същевременно, че не трябвало на Иво Инджев да се обръща внимание, но този път той взел, че написал историческа книга, макар да е журналист и това го правело обществен фактор, та се налагало ( да бъде заклеймен). 

За онзи, който не чете, е нормално да не знае, че съм историк по образование, че това ми е 4-та историческа книга и че много журналисти и писатели пишат знаменити исторически книги – от Анри Троая, до Стефан Цанев. Германският журналист Мелер направи преглед на най-фрапантните митове в човешката история от древността до наши дни, на който малцина професионални историци са способни.  Само че незнанието не е оправдание за никое престъпление.

Демонстрирайки задължителното за един пламенен русофил непознаване на елементарни факти от историята Симов люто кълне личността ми заради “откритието”, че съм си позволил да пиша за някакво европейско влияние в период, когато такова нямало. Не съм Ян Хус на кладата, на която се опитва да ме качи, но той определено прилича на онази старица, която добавила съчки в огъня, на което той възкликнал “Свещена простота”!

Интересно е защо с този аспект така злополучно е решил да се заяде Симов. Защо не се опитва да ме опровергае, че договорът от “Сан Стефано” е съзнателна измама, което е основна теза в книгата ми? Или защо не се възмути от образите на русофилските любимци Николай Игнатиев и Иван Аксаков, които съм описал като върли реакционери, антисемити и българомразци?

Понятието “европейско влияние” не само е съществувало дълго преди Руско-турската война, но и е основен обект на фанатично мразещия Европа и европейските нрави съставител на измамата от Сан Стефано Николай Игнатиев. И не само на него, както може да се види от долните (  долни и по своя смисъл) цитати от записките на Игнатиев. Те гъмжат от обобщения за “европейските държави”,  “европейските съображения” , “западното влияние”, “европейските банки “ и прочее обобщения по адрес на омразната му Европа, каквито нахалният Симов, отричащ нещо, което не е чел, обявява за несъществуващи. 

Николай Игнатиев пише в своите “Записки”:

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)

“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)

“Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиони златни рубли…Българският данък би останал на наше разположение. Така Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.”( стр. 563)

“Без съмнение войната е голямо зло, обаче не е най-голямото в историческия живот на народите. И без война може да се претъпят редица политически и духовни поражения, които ще се отразят тежко на устройството и бъдещето на държавата. Всяко увлечение от европейски съображения, непроверени от гледна точка на изключително руските интереси, всяко безкористно великодушие в политиката може да нанесе непоправима вреда на Русия”.(стр. 817)

“ За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяването на присъствие в Цариград, освобождаване и обединение на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия”. 

“ По – голямата част от европейските държави не случайно , а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено”.(стр.818)

Руският посланик в Лондон Шувалов , цитиран от Игнатиев, също разглежда Европа като единен субект на руската дипломация:

“Щом като сме заявили на Европа, че възнамеряваме да действаме безкористно и да не се стремим към никакви изгоди за Русия, войната няма да ни донесе никаква непосредствена полза, а между другото ще наложи грамадни жертви, съпроводени със значителен риск”. 

От такива, като Игнатиев и Шувалов, чийто духовен правнук в опитите за насаждане на руската “правда” у нас е Симов в наши дни, българите са били защитавани от честни руснаци, като военните кореспонденти Данченко и Утин.

Василий Немирович – Данченко:

“Ние обиждахме българите, отнасяхме се към тях като към престъпници и после се чудехме защо не ни се хвърлят на врата. Даже в целомъдрието на техните жени ние намирахме признаци на неразположение към нас. “Моля ви се, дават всичко на турците, а от нас се крият”. ( пак там, стр. 575)

Евгений Утин:

 “Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите”. 

“Вместо да призовем българите към всенародно въстание против омразния враг, ние, напротив, им казвахме, че тяхната „сила и спасение” е да са покорни на руските власти и стриктно да изпълняват техните нареждания”.

Отговорът на казаното от Симов, за когото  различните от него хора вкупом са луди и са за психиатрията, не цели полемика. С глупак не се спори и с куче в торба не се влиза, както казваше моят съсед от първия етаж Йордан Радичков. Това, че Симов ме нарича с изкривена от злоба физиономия “мазен лакей на геополитическото статукво” е всъщност е подсъзнателна огледалната самооценка, свързана с лакейското му отношение към Америка в онова негово есе, в което през 2006 г. ( две години след приемането на България в НАТО и в навечерието на членството ни в ЕС)  се кълне в любов към САЩ така, както сега в рамките на русофилското статукво в България се кланя на Путинова Русия. 

Ако някой може да ми посочи един мой текст от хилядите ми статии ( повече от 6 хиляди само в този блог и в пъти повече за всичките 38 години като журналист), близък до Симовото подмазвачество към Америка, съм готов не само да си призная лакейската мазнота, но и да се обезобразя с пластична операция, за да заприличам и външно на зурлата на Симов. http://alexsimov.blogspot.com/2006/04/20.html

Правя си труда да публикувам тази реплика заради онези, които, за разлика от Симов, четат и се интересуват от истината. Те нямат нужда да бъдат убеждавани в нея допълнително, но си струва да знаят с какви отрепки си имаме работа в лагера на колаборационистите в България. 

 

Share on Facebook