Георги Свиленски ( на снимката по-долу), бившият съпруг на Десислава Генчева , днешната съпруга на президента Радев, щял да започне национална програма за отмяна на санкциите срещу Русия, каза самият депут от БСП пред Канал 3.

Не знам колко дявола могат да се поберат на върха на една игла, но по върховете на БСП се въдят дяволски много “гяволи”, които ни смятат за дебили.

Такова чудо, като санкции срещу Русия няма от страна на ЕС. Има санкции на Русия ( уж ) като отговор на списъка от приближени на Путин лица, подпомогнали анексирането на Крим, с които най-големият икономически съюз на света не желае да търгува и да ги допуска на своя територия. Става дума за руски олигарси предимно, както и за висши чиновници от админстрацията на Путин, а не за “Русия”.

Е, да въпросните олигарси са обсебили “най-вкусните” парчета от руската икономика, като дълбаенето за природни богатства в земята и военното производство, които поради все по-безнадежното технологичното изоставане на страната не може да се развива без западни технологии. Но за това състояние на руския див капитализъм бившите борци срещу капитализма у нас трябва да се обърнат с протестна подписка към онзи, които им е раздал тиквеника за консумация, както и тиквените медали на мнозина от тях за вярна служба на двешното руско самодържие.

Друг е въпросът, че Кремъл реши да накаже собствените си граждани и руския биснес, като отвърна със списък от стоки, произвеждани в ЕС и внасяни преди в Русия ( нищо подобно няма от страна на ЕС спрямо Русия, ще повторя като за някои дебили).

Тъкмо някои руснаци бяха загладили косъма с разни сирена и салами на трапезата на относителното руско изобилие след 10 годишния дъжд от лесно спечелени петродолари през късметлийските две петилетки на Путин в това отношение и Кремъл ги лиши от тези лакомства ( най-богатите си ги консумират направо в страните-производителки в своите апартаменти, имения, яхти и хотели, така че наказанието беше застигната на средната класа в Русия).

Сред най-смехотворните руски санкции с обратен ефект е примерът с Полша като голям износител на ябълки за Русия. Тя не само преориентира износа си другаде, но и от свободните количества ябълки започна да произвежда големи партиди сайдер, създавайки цял нов подотрасъл в хранително-вкусовата си промишленост. Както се казва(ше) по време на т.н. соц “пука им на сайдера”!

На някои в БСП обаче им пука не защото вярват наивно, че могат като руски троянски кон да променят правилата на европейския хиподрум, нито пък си правят илюзии, че в Москва ще им се отблагодярят кой знае колко – там не си падат много по благодарностите към някакви “братушки”, а очакват такива, придружени с целуване на ръка. Другаде ги стяга столетният чепик, който би трябвало отдавна да се е нагодил по мазолите, които вътрешно си настъпват един-друг.

Работата е там, че идеята за въпросната национална иницатива в защита на невинната Русия ( ръфаща безпардонно територии от по-малките си съседи, като Грузия и Украйна, понеже руските простори не й стигат) се подема от крилото на партийната върхушка с център Пловдив. Там се разпорежда най-видният от всички червени олигарси в България Георги Гергов – като казвам “виден” имам предвид  ивидим също, защото той желае таза видимост, за разлика от мнозина негови другари по забогатяване. Почетният консул на Русия в града Георги Гергов е печелил не веднъж битката за джобовете на партията, но иска сега да спечели и сражението за партийните сърца ( умовете нямат голямо значение в тази религиозна общност, да я нарека така най-меко).

И за какво са му? За да го обичат ли?

Разбира се, когато говорим за спечелване и печалба, няма място за напразни инвестиции в някава си вяра, пък била тя и в самата икона “Русия”, с която вървят напред като с партийна хоругва открай време другарите и другарките по тяхната Голгота. Гергов е заложил на дружбата с ГЕРБ. За да “обърне мача” в своя полза, склонявайки столетницата към консумация на брака с ГЕРБ като за пред хората ( а не само под юргана на прелюбодеянието) се нуждае от кауза, популярна сред червения планктон, за да захрани основния кит, върху който подмолно се крепи мотивацият му. Иска човекът да управлява със своя приятел Бойко Борисов и това си е. Само едната партийна масова подкрепа му липсва за целта и той се бори да си я набави като всеки бизнесмен с бизнесплан, залагайки в случая на най-първосигналната писта за вътрешнопатрийно състезание чрез подбудителство към все по-голяма любов към Русия.

От ГЕРБ намигнаха ясно на своя форум вчера в София, че няма да се съюзюват във властта с БСП , но май само с това ръководство на БСП. Ерго, то трябва да бъде сменено. Часове по-късно пропагандната месомелачка на Георги Гергов и компания заработи на пълни обороти.

Не ме разбирайте неправилно: битките в БСП са си техни и да се взима страна отстрани в тях е като да призоваваш фанатици да приемат аргументите на здравия разум. Но в тази надпревара кой ще обича повече Русия, за да ни яха по-здраво като троянски кон на същата, имаме право ако не на глас, то поне на лъч светлина в търбуха на коня. Там ( вече не ) се крият задунайците, чиито дарове и до днес не можем да храносмелим поради трайността на заложената в тях отрова със закъснител.

И още нещо: не вярвайте на задунайците, когато ви разправят за щетите, които търпяла България от руските санкции като родолюбива причина за задунайския им (де)марш. Българската стопанска камара само преди няколко дни се произнесе със данни, подкрепени от официалната ститистика, според които ефектът за българската икономика от руските забрани за български износ в Русия ( които датират иначе още от началото на 90-те години на миналия век, когато Москва наложи квоти в търговията си с България и се отказа от мого от традиционните за руския пазар български стоки – но за това от БСП мълчат) е по-малък от десетина милиона евро. От камарата обобщиха, че това е пренебрежимо малка величина…

Да ме извини моят приятел, но бившият ни посланик в Москва Илиян Василев, също се оказа по неволя част от илюстрацията за яловия опит на Русия да накаже България с реципрочна забрана, включвайки го в черния си списък като единственият българин, на когото забранява да посещава Русия. С това Кремъл постигна три неща: показа колко “пренебрежимо малко” са нейните изявени измислени врагове в България, а също така демонстрира как една огромна държава може да бъде всъщност доста дребна(ва). На трето място  Илиян Василев беше откроен “пред строя” от сивата маса български общественици като ярка личност с позиция, несвойствена за страхливците и слугите на бившите ни колонизатори. Сториха му услуга, която има стойността на автентична награда за проевропейска дейност, обратна на проруския слугинаж, за който в Кремъл обичат да кичат с измислените си ордени свои изтъкнати съглашатели в България.

В крайна сметка инициаторите на идеята за национална подписка за спасяването на Русия от несъществуващите санкции обещава успех само в едно: ще бъде извършено преброяване на невежите, каквито по дефиниция са русофилите в България, за които първото условие в преследването на религиозния им култ към чуждата държава е задължително да не познават истинската история на собствената си страна. Ето защо се питват да я повторят като фарс, т.е. като фалшива нова ( както стана модно да се нарича фарсът в пропагандата напоследък).

Най-близкият аналог е от 30-т години на мшналия век, когато Сталин изпраща по своя представител Соболев предложението си да покровителства България в “стил вълкът иска да брани агнето” Дейци на промосковското левичарство плъзват да организарат подкрепа за донесеното от Соболев  неприлично московско предложение, което бива отхвърлено обаче от тогавашна България. През 1944 г. става видно, че отхвърлената Соболева акция е била само прелюдия към окупацията на България от Червената армия, с която Сталин постига целта си.

Разликата днес е в това, че Сополевата акция в днешна европейска България ( да ме прощава изтънченият читател за соления каламбур) възкърсва сред сълзи и сополи с претенцията да лекува руската хрема. Предлага я една “коалиция от самопредлагащи се” в качеството си на носни кърпички. Което за стотен път потвърждава баналната истина, че когато в Москва кихнат, някои нашенци лягат болни от състрадание към мъките на метрополията.

 

Share on Facebook