Има нещо, в което американците не могат да ни настигнат.
Там празнуват Деня на благодарността веднъж в годината.
Тук благодорността е на почит цяла година от много години.
Там благодарят за събитие от 1565 г, отпразнувано официално за първи път през 1663 г., в чест на първите европейски заселници, оцелели през тежката зима в Плимут с помощта на червенокожите си съседи.
Тук благодарността към черноармейците , свързана с оцеляването на остатъците от българското самочувствие, датира от 1944 г.
Там си благодарят взаимно, семейно, лично.
Тук сме благодарни на национално равнище за националното обезличаване на България- 9 септември и 3 март си остават отделно от това дни на националната ни благодарност към чужда държава.
Там благодарят в памет на своите заселници.
Тук благодарим на чужди натрапници.
Там похапват в Деня на благодарността печена пуйка със сос от бровинки.
Тук просто сме гризнали дръвцето, за което сме благодарни.
Там Денят на благодарността е повод за обединение.
Тук е причина за разединение.
Там празникът, възникнал като религиозен, става все по-светски с годините.
Тук си остава все така съветски.
Те са направо едни неблагодарници в сравнение с нас, най-благодарните на света.
Share on Facebook
