Българските власти трябва още да се постараят, ако искат да се сбъдне мечтта им да видят догодина в България Владимир Путин, това се разбира от изявление  за агенция “Фокус” ( цитирано от русофилския сайт КРОСС) на руския посланик в София Анатолий Макаров, който поставя условия и дава напътствия какво да направят управляващите у нас в това отношение. 

“Най-важната задача е да подновим работата на Междуправителствената комисия по търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество Русия-България, заявява той и уточнява, че Комисията не е имала заседания от почти пет години насам, а тя е един от инструментите за взаимодействие в различни отрасли на икономиката.

„Така че бих искал, не само аз, мисля, че това би било хубаво за двете стани, да проведем заседание на комисията до края на годината вече в Москва. Защото това е много важно. Защо казвам, че е важно? Ако ние говорим за възможната визита на президента на Русия в България, за това трябва да имаме не само някаква площадка, откъдето да бъдат погледнати историческите събития, да се посети Плевен или Шипка, или да се открие някакъв паметник. Трябва да го има и съдържанието. Това не трябва да бъде само туристическо посещение или културно посещение на президента на Русия. Трябва да бъде сериозно подготвена визита, поне аз така я виждам, с резултати, които ще имат сериозно значение за по-нататъшното развитие на нашите отношения. Да бъдат подписани някакви договори, да бъдат взети някакви решения”, каза посланик Макаров.

“Той допълни, че е необходим политически тласък, който да придаде динамика на икономическото сътрудничество. Макаров изрази увереност, че настроението на българското ръководство е такова, че очевидно те искат да направят конкретни стъпки в рамките и в полза на подобряване на двустранните отношения”.(  КРОСС)

Ще следим с трепет как Русия стимулира тласъците на настроението на българското ръководство. Съдейки по провокативните тласъци, възложени напоследък на говорителката Мария Захарова в Москва, от българското ръководство се очаква да прояви висока степен на мазохизъм, за да откликне подобаващо на тези сигнали. И ние също, както негово превъзходителство Макаров, можем да изразим увереност в това, че Путин няма да се задоволи с някаква обачайна туристическа обиколка по обичайните места.

Да припомня няколко подробности от “епохалното посещение” на Путин през януари 2008 г. в София, когато домакин му беше “превъзбуденият” ( по израза на развеселен от гледката руски кореспондент) Георги Първанов. Поради невъзможност да разходят из всичките няколко стотин “знакови” за руското влияние места в България, маркирани с монументи, българските домакини се бяха постарали да посрещнат изключително високия гост с откриване на паметник на българофоба граф Н.П. Игнатиев в София, дублиращ намращия се на метр от него втори по големина в столицата подобен монумент в Докторската градинка и да снабдят новото творение на “дружбата” с пояснителен надпис, че съоръжението е открито на 18 януари именно във връзка с посещението на Владимир Владимирович.

Но това далеч не беше всичко. В лицето на сервитьора на това пиршество на националното унижение Г. Първанов сервилна България сервира в чест на Путин цялата си територия за истинска руска културна инвазия в рамките на обявената в угода на Високия руснак Година на Русия в България.

Путин, апропо, не посети нито паметника на Игнатиев, открит в София на същия онзи 18 януари при пристигането му в България ( и снабден с посвещение на Владимир Владимирович) като особено важен за руското влияние знак поради яростната еврофобия на “вицекраля на Цариград”, подходяща като символична препратка към дншната цел на руската политика да отдалечи България от ЕС колкото се може повече. Нито пък Високият гост уважи 37 метровия Монумент на окупационната червена армия МОЧА, наричан уважително от българските колаборационисти със съветския колониализъм Паметник на съветската армия.

Владимир Владимирович удостои с вниманието си само най-голямата катедрала на Балканите, наречена на московския васал на Златната орда Александър Невски, канонизиран за светец от руската църква въпреки обстоятелството, че е завършил дните си като мюсюлманин ( подобаващо за васал на ислямизираните монголи) – заради заслуги в борбата му срещу западното християнство.

Будна ми е фантазията с какво още днешните български управници могат да се подмажат на Високия гост, за да го подмамят да им обърне височайшето си внимание. Имам едно пред(по)ложение. Могат да му доставят в София за освещаване златният по своята стойност за България руски реактор, за да го освети лично неустоимият продавач на постсъветско щастие у нас. Така ракторът ще грейне повече и от позлатените кубетата, символизиращи мюсюлманско-православната близост ( по Путин, който определя исляма като по-близък на православието, отколкото бил каторлицизмът) на “Александър Невски”. Би било нещо като плащане на пореден (а)морален данък на благодарността – в случая, че Кремъл ни е глобил с един милиард ( нещо като да си платим за руското внимание, нещо като Окупационен фонд, какъвто е бил учреден от Русия в България, за да си платят българите в злато цената на Руско-туската война от 1877-1878 г.). Няма да е много по-различен жест от възхищението от съветската окупация, определяна със златни букви в центъра на столицата като “освобождение”.

Share on Facebook