През юли бе открит пътен възел “Плодовитово”, който свързва две магистрали - “Тракия” и “Марица”. Изграждането на връзката бе забавено над 15 години. До 2023 г. България вероятно ще има още две магистрали - от София до Калотина и “Струма” - от София до Кулата, а до 2027 г. и аутобан Русе-Велико Търново.

Тунелът “Витиня” на магистрала “Хемус” е отворен изцяло за движение, след като бе ремонтиран близо една година. Към момента по магистрала може да се стигне само до Турция - първо по “Тракия”, а след това по “Марица” до ГКПП Капитан Андреево.

Най-скоро се очаква да има готова магистрала и до Сърбия. От българска страна предстои да се изгради участъкът от София до Калотина. Според оптимистичния сценарий - ако няма обжалвания на процедурите за проектиране и строителство, пътят трябва да е готов до 2020 г. Пректът е за 258,6 млн. лв. Обществената поръчка бе стартирана на 12 септември, а оферти ще се приемат до 30 ноември. Срокът за изпълнение е 852 дни. Едната тръжна процедура е за участъка от Калотина до пътния възел при Драгоман, дължината е 14,5 км и ще струва 141,6 млн. лв. Част от тях са осигурени от механизма “Свързана Европа” - 47,4 млн. лв., а останалите са от държавния бюджет.

Другата поръчка е за строителство на отсечката между Драгоман и Сливница, дължината е около 17 км. Тя трябва да е готова за 910 дни, кандидатстването е до 4 декември. Индикативната стойност е 117 млн. лв. , а финансирането е от републиканския бюджет. И в двата участъка сегашното трасе ще се разшири до магистрала с две ленти и по една аварийна. Ще бъде извършена реконструкция на съществуващия път за да се постигне необходимата проектна скорост. Ще се построят 10 големи съоръжения, две от които са при пътните възли Калотина и Драгоман, надлези, подлези и т. н.

Предвидено е да се направи връзка и с интермодалния терминал в Драгоман. Така ще се създадат условия за преноса на стоки и товари между автомобилния и железопътния транспорт, обясниха от пътната агенция.

Сърбите почти са готови с 90 км магистрала от Ниш до българската граница. Трасето е част от основната трансевропейска мрежа. То е на направлението Лондон-Будапеща-Белград-София-Пловдив-Истанбул-Калкута. Това е най-кратката връзка между Западна Европа с Близкия и Средния изток “С изграждането на магистралата регионът и прилежащите общини ще имат транспортна свързаност и инфраструктура, която е предпоставка за устойчиво икономическо развитие, привличането на нови инвестиции и разкриването на нови работни места”, казват пътните експерти. Важно е също, че проектът ще спомогне за развитието на Западна България и ще повтори ефекта от завършването на магистралите “Тракия” и “Марица” в Южна България.

“Всеки, който днес пътува от София към Бургас или към Свиленград, вижда как за кратко време край магистралите се обособяват различни логистични центрове, индустриални зони и доходите на хората, възможностите за работа се увеличават”, смятат още от пътната агенция. Очаква се с магистралата от София до Калотина да се повиши значително и транзитният трафик през страната, тъй като от граница до граница ще е по-комфортно и лесно. А това означава по-големи постъпления в бюджета с въвеждането на толсистемата. Колко точно ще са постъпленията, ще стане ясно, след като Министерският съвет излезе с постановление.

Нееднократно регионалният министър Николай Ненков е споменавал, че трябва много прецизно да се направят изчисленията за таксите, които ще плащат шофьори на камиони, “за да не отклоним транзитния трафик от страната”. Следващата магистрала, която се очаква да бъде завършена в обозримо бъдеще, е “Струма”, която е част от коридор 4. Първото предпроектно проучване за нея е от 1990 г.

Първоначално трябваше да е готова за олимпийските игри в Гърция през 2004 г. Все пак с одобряване на последното и най-тежко трасе – преминаването на Кресненското дефиле, има шанс тя да е завършена през 2023 г., когато приключва програмният период. С Македония няма магистрала, особеното е, че тя е единственият ни съсед, с който нямаме и жп връзка.

По жп линията вече има напредък, Македония възложи проектиране. (Виж карето долу.) След подписването на договора за добросъседство от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август се заговори за липсващите магистрала и жп връзка. След два дни е съвместното заседание на двете правителства в Струмица, което може би ще даде допълнителна яснота за връзките между двете държави. Засега магистрала с Македония се мержелее в далечни стратегии. Няма аутобан и с Румъния. До 2013 г., когато бе открит мостът “Нова Европа” при Видин-Калафат, по известен като Дунав мост 2, единствената пътна връзка със северната ни съседка в продължение на 59 г. бе мостът при Русе, открит на 20 юни 1954 г.

Трафикът през новия мост е голям, на денонощия през него преминават 2500 камиона, а всяка седмица между 15 000 и 20 000. Но към него шосетата не са в добро състояние. Няма четирилентов път от Видин до София. За да бъде построен, трябват пари, които обаче се очаква да бъдат събрани от толсистемата. Според публикации скоростният път Видин-Ботевград с дължина 167 км ще струва 864 млн. евро. Поне още четири моста на Дунав се обсъждат между България и Румъния. Това са Оряхово-Бекет, Силистра-Кълъраш, Русе-Гюргево, Никопол-Турну Мъгуреле. В последните месеци натежаха аргументите за изграждане на мост при Русе-Гюргево, който да се свърже и с бъдещата магистрала Русе-Велико Търново.

Остава обаче преминаването на Балкана, но тунелът под Шипка отново е приоритет. Това трасе път е част от европейския коридор №9. С построяването на аутобана от Русе до Велико Търново ще е готова и първата магистрална връзка с Румъния, което се очаква да се случи през 2027 г. 4 държави искат нов жп коридор от Залцбург до Свиленград Нов жп коридор, наречен “Алпийско-Западнобалкански”, подготвят Австрия, Хърватия, България и Сърбия. Предвижда се да минава през четирите държави и да стига до Турция.

В края на 2015 г. до ЕК е изпратено писмо за намерение от министрите на транспорта на тези държави. Преговорите още продължават, но се бавят, тъй като Сърбия не е член на ЕС. Паралелно България и Гърция налагат още един жп коридор - от Русе до Александруполис, чиято реализация е по-вероятна. Със съседните държави България няма жп връзка единствено с Македония. Страната ни се въздържа да инвестира в релси до границата, докато македонците не започнат да строят. В края на февруари 2016 г. от македонското транспортно министерство изпратиха писмо, че ще изготвят процедура за работен проект и тръжна документация за жп линията от Крива Паланка до границата с България като част от коридор номер 8, като трансграничният тунел “Деве баир” също попада в обхвата на проекта.

Към октомври тази година са извършени геотехническото и геодезическото проучване, както и проектирането на трансграничния тунел и материалите са в НКЖИ за съгласуване и одобрение. Ако строителството в Македония започне, ще трябва да се модернизира жп линията София-Перник-Радомир-Гюешево-граница с Македония. За участъка от София до Радомир има технически проекти и ПУП.

За Радомир-Гюешево-граница с Македония се подготвя тръжна документация за избор на изпълнители за актуализация на предпроектните проучвания и изготвяне на технически проекти и проекти за подробни устройствени планове. За самите строителни дейности не е осигурено финансиране. Прогнозните данни са, че само модернизацията на линията София–Гюешево ще струва над 800 млн. евро.
 

Отвориха изцяло тунела “Витиня” Движението в ремонтираната тръба на тунел “Витиня” в посока София бе пуснато в понеделник, съобщиха от пътната агенция. Със завършването на предвидените дейности трафикът от столицата към Северна България вече преминава без ограничения в двете тръби на най-дългия тунел у нас - 1195 м. Обновлението включва ново осветление, системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване. За повишаване на безопасността на движението са монтирани светофарна уредба и променливи пътни знаци.

На 22 ноември от 10 до 16 часа ще бъде спряно движението в тръбата за Варна, за да се изпита носимоспособността на мостовото съоръжение веднага след тунела. В тези часове автомобилите ще се движат двупосочно в тръбата за София. Камионите над 10 тона продължват да преминават по обходен маршрут по пътя Ботевград -София. В посока Варна движението се отклонява от пътен възел “Витинска река” на “Хемус” и се връща обратно на магистралата при Ботевград.

Към София движението се отклонява при 35-ия километър чрез временна връзка към пътя Ботевград - София. Трафикът се включва отново в магистралата при пътен възел “Витинска река”. Алтернативен маршрут е през Бяла - Велико Търново -Котленски проход - Тракия или подбалканският път - София. Може да се ползва и трасето през Ловеч, Плевен, Кнежа, Борован, Враца, Ребърково, Своге и София.