През високосната 2008 година на 29 февруари 8 души изгоряха във влака София Кардам. Това предизвика закъснялата реакция с повече от 5 дни на гузния президент Първанов, “пропуснал” да забележи събитието поради факта, че е бил на лов край Симитли. След скандалното му мълчание ( и опити да отрича, че е употребил държавен ресурс за кефа да убива вълци с подарено от спонсорите му оържие на цена много негови заплати) все пак му се наложи да обяви национален траур. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/osem-izgorqha-vyv-vlaka-sofiq-kardam-229474
С какво 9-те жертви на катастрофата край Микре заслужават днес, 9 години по-късно, мълчанието на един друг русофилстващ президент в наше време?
Разликата между 2008-ма и сега е в това, че по онова време България все пак беше сред първи 40 държави в класацията на “Репортери без граница” по отношение на свободата на словото ( но тъкмо с подмолните усилия на Първанов, бесен на медийните пробиви срещу нговата вспосзволност, започна сривът на медийната свобода). Регионалният вестник “Струма” пръв “издаде” Първанов, че е мишкувал, вместо да обърне внимание на трагедията с изгорелите българи. Изоставени в планината викачи и гоначи на вълци, мобилизирани за целите на президентския кеф, разказали възмутено пред семействата си как им се е наложило в студа и мрака да се прибират пеш след като президентнтската свита по спешност прекратила хайката, за да се завърне гузният Първанов в София- така информацията изтекла във вестника. След което софийските вестници “Сега” и “Експрес” подхванаха и доразвиха с въпросителни темата, докато 5 дни по-късно главнокомандавщият Първанов капитулира и си призна чрез своята говорителка Бойка Башлиева с половин уста, че наистина е бил край Симитли, но не бил стрелял по вълци. И започа отсрелът на червения кмет на Симитли Апостол Апостолов ( “реабилитиран” години по-късно), признал пред репортер, че Първанов е бил в Симитли ( което наклони везните на президентското половинчато признание): образуваха на иначе заслужилия за червената идея събирач на гласове за самия Първанов цели 8 прокурорски проверки за наказание, че е нарушил омертата. Призна ми го лично при една случайна наша среща, след като беше прочел книгата ми “Президент на РъБъ”. Както се вижда от това примомняне, употребата на прокуратурата за мотивирана от властова мъст разправа не е днешен специалитет.
А самото припомняне маркира най-грозната страна на медийното обслужване в България: системния разстрел на истината чрез премълчаване и избирателна “загуба на памет”- например за лукавия Първанов, дефлиращ и днес ( в БНТ) като легитимен, хрисим дори участник в политиката – ни лук ял, ни лукОЙИЛ , мирисал, заедно със съдружника си в този мръсен бизнес Бойко Борисов под крилото на фронтмена на руското влияние в България, олигарха Валентин Златев, общият знаменател между двамата “колоси” в политиката от този век у нас. Сякаш не е вярно, че Борисов започна политичската си кариера с най-важното за него: със заповед от трибуната на учредителното събрание на партията си ГЕРБ в НДК нико от новопокръстените партийци да не си позволява да говори за…Първанов? Колко ли ще да му е бло важно, за да открои такъв приоритет и колко ли е (било) основополагащо, за да мълчат и до днес българските медии за този “симбиоз” ( да използвам отново израза на Станишев със сбъкания термин, произнесен от трибуната на Народното събрание в руския му вариант на подсъзнателно ниво , издаващ начина му на мислене).
Тази жалка картинка днес се повтаря в още по-жалък вариант. Защото нито медиите , нито политиците питат защо президентът Румен Радев не обявява национален траур за загиналите български граждани край Микре. В спомената класация на свободата на словото България, започнала с гонениняна на журналисти по времето на Първанов, се е сгромолясала днес вече тройно спрямо 2008 г., а пък политиците…те постигнаха обратното: сдушиха се в един русофилстващ парламент, в който цари съгласие по въпроса за обслужването на руските интереси.
Политиците в изпълнителната власт са неразличими от президента Радев, за когото Бойка Методиевич Барисов заяви, че е спечелил изборите благодарение на това, че Методиевич не е пожелал да ги спечели от желание да услужи на опозицията като един истински демократ, решил да сподели абсолютната си власт със себеподобните си русофили.
Налице е явна деградация и липсата на чувствителност по въпроса за необходимостта от обявяване на нацонален траур и на критика спрямо президента Радев е нейна очевидна еманация- ярка илюстрация на смрачаването на прехода от железопътната клада през 2008 , до ада край Микре.
НА СНИМКАТА: Изгорелият влак по пътя от Сафия за Кардам
Share on Facebook
