Британските медии, вкл. БиБиСи, засипаха българския тенисист Грегор Димитров със суперлативи.https://debati.bg/mediite-vav-velikobritania-zasipaha-sas-superlativi-grigor-dimitrov/

В същото време Петър Волгин, едно от лицата на БНР, се възмути от българския възторг, изригнал по повод поредната победа на сънародника ни Григор Димитров.http://clubz.bg/60743-volgin_v_nova_bitka_grisho_e_dosaden

Както се разбира от поредната ( очевидна търсена) провокация на Волгин, подразнило го е вниманието, отделено в медите на победите на Григор Димитров. Било му не само досадно да слуша за тях, но и било показателно за ниския интелект ( на българите) прекомерното внимание, което отделят на някакъв си Гришо.

Моя милост, който не следи целенасочено спортни събития и не веднъж съм изразявал мнение срещу изяви на спортни величия, когато напуснат територията на своята експертност ( като Стоичков ), никога не съм могъл да разбера що за дребнава завистливост е да оспорваш безспорното на когото и да било, вкл. на своя сънародник. Защото спортът е сред малкото области, в които победата на индивида си е негова, каквото и да стои зад усилията му и той си заслужава личния триумф. Комплексарщина е да не си в състояние да признаеш заслугата на шампиона.

По принцип няма смисъл да репликирам Волгин ( на снимката с риза, щамповане с надписи  New York ). В защита на ползата от това да бъде оставен да си говори глупостите съм се изказал отдавна. Смятам ги за нещо като серум от змия срещу змийско ухапване, като зелев сок за изтрезняване. По-лошо би станало, ако го изхвърлят от БНР и стане първият български ляв медиен екстремист, “репресиран” заради убежденията си. Той си мечтае за тази роля и прави всичко възможно да се домогне до нея.

Има обаче натрупвания от подобни изблици, които си заслужават репликирането. Защото на практика Волгин , макар и с различни изразни средства, сподели убеждението на своя събрат по по чувство за интлектуално превъзходство  над плебейския български народ от парламентарната група на БСП Иво Христов. Явно и според двамата българите са дебили – няма значение точният процент, важното е, че червените мислители мислят с категориите на презренито спрямо огромна част от собствения си народ.

Чакайте малко, ще рече някой- ама нали червените другари са народни хора, борят се в защита на най-угнетените, бедните, онеправданите! Откъде идва това тяхно чувство на мизантропия спрямо съществата, подозирани от тях в особено големи количества , че са по-низши от собствените им извисени в своите очи персони?

Хайде , можем да разберем неистовата омраза, която пръска друго подобие на Волгин и Иво Христов , какъвто е участникът в техния “ елитен кръжок” на “чревени интелектуалци” Александър Симов. Неговите споделени с публиката видения са пълни с отровна злъч спрямо “реститути”, “богати старчоци”, “ психо-десни” и прочее достойна за газовите камери на неговата фантазия обекти, потопени в гневно бълбукащата лава на истеричната язвителност. Но този фронтмен ( думата взимам от “американския език” във връзка с бившия възторг на Симов от Америка) на класовата омраза все пак е жив “класик” на езика на омразата в червения политически сектор. Направо е олицетворение на самоходна уводна статия от в. “Правда” от най-мракобесните години на сталинизма, но спазва каноните на болшевишката пропагандистка ярост по чисто класово-партиен признак, все пак.

Докато се чудех какво обединява споменатите горе формални противоречия в насоката на техния език на омразата получих внезапно прозрение.  От телевизора в ранни зори днес говореше Антон Кутев от БСП – страдалецът, изгонен вчера от пленарната зала на Народното събрние заради буйстване, чиято съдържателна страна не е тема на този текст.

Ти, чителю ( ако позволиш фамилиарното обръщение поради чувството ми на близост, въпреки извисеното ми положение на “знаещ” в случая), знаеш ли какво е “шпаргалка”? Едва ли знаеш, ако не си учил в училище или университет в СССР или Русия. Кутев обаче изстреля тази дума без превод ( вероятно и водещият не разбра точно какво има на ум ), имайки предвид един руски жаргонен израз за преписване в час от “шпаргалка”, чиито еквивалент на съответния жаргон в българския език е “пищов”.

Ето така гръмна пищовът на “прозрението” в моята глава: тези хора мислят на руски и с руски категории.

Единият си сменил българската фамилия с руския псевдоним Волгин. Другият, роден от съветски Киев ( далеч не всички задължително се превръщат при такива дадености в путинофили, но явно проф. Иво Христов остава верен на закваската си, откзвайки гордо да втаса демократично в днешна евроатлатническа България), става и ляга с верноподанически изявления към Путинова Русия. Третият направо си казва каквото си мисли на руски с неразпознаваеми от българите “термини”. Четвъртият- споменатият по-горе Симов- набляга на изфабрикуваните в руските пропагандни лаборатории хули срещу “протестъри”, “грантаджии”, “соросоиди” и прочее омразна на Кремъл “сган”.

Не се учудвайте, че “някои от тях” са българофоби.

Share on Facebook