Издадена ми била смъртна присъда от русофили. http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/krayni-rusofili-izdadoha-smartni-prisadi-na-osem-polititsi
Това не е новина за моята скромна персона.
Превърна се за кратко в новина на 18 февруари 2015 г. заради факта, че беше съобщена от телевизионния екран.http://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/smartni-zaplahi-besilo-za-ivo-indzhev.html
Бях повикан да съдействам на МВР за разкриване на заплашващите ме със смърт ( министър на вътрешните работи все още беше г-н Вучков, дни преди да подаде оставка от правителството на Борисов) в един и същи ден четирима различни коментатори в блога ми. Но след това, макар и трима от извършителите да са били установени, както научих по свои канали от разследването ( четвъртият, който ме “канеше” на чай с плутоний, се криел във Великобритания), не последва нищо. Освен една прокурорска подигравка.
След успешното установяване на агресивните екземпляри, които ме заплашваха със смърт, получих писмо от прокуратурата в София, подписано от прокурора Железчев, че заплахите да бъда убит са в рамките на правото на свободата на словото.
В момента, в който обявих съдържанинето на прокурорското решение за прекратяване на преписката, окуражен мой кандидат- екзекутор ми изпрати послание, че трябва да бъда убит след като 5-те ми деца бъдат изнасилени пред очите ми. Публикувах и това съобщение ( заедно с електронния адрес на автора) с въпрос към прокурора Железчев, дали би квалифицирал подобно желание като проява в рамките на свободата на словото, ако се отнасяше за него и семейство му. Отговор не чаках и не получих.
Два пъти съм се обръщал към “службите” след подобни закани в блога ми. Първият път авторът на заканата дори се подписа с името и адреса си, за да не съмнявам, че някой се шегува, давайки ми месец живот – бил зле с главата, осведомиха ме по-късно от ГДБОП.
Такова “нещо” у нас може да се превърне в новина само, ако се сбъдне заплахата. Каза ми го преди две години Явор Колев, шефът на Службата с борбата с киберпрестъпността у нас ( да ме прощава, че го преразказвам без съгласието му).
През ноември 1992 г. депутатът от ДПС Иван Палчев изпроводи съобщение за мен по Микаела Въжарова ( споменавал съм случая, но тук за първи път назовавам свидетелката), парламентарен репортер на БТА, че главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА.
Сега чета, че ще ми режат главата в най-буквалния смисъл. Физиономията ми известно време “красеше” призива “Убий русофоб, спаси България”, разпростаняван ( като израз на свободата на словото срещу конкретна потенциална жертва) във фейусбук преди година, две, три…
Жив и здрав съм. И ще им преча, докато мога. За да помагам, доколкото мога.
А държавата? Ами държавата е на тяхна страна и няма да й се моля за каквото и да било.
