Някои български медии побързаха да обявят, че руското посолство в София ( за разлика от руското външно министерство!?) признава приноса на Българския народ за спасяването на българските евреи. В този смисъл руската тактика на моркова и тоягата сработи отново в България: външното министерство на Русия и неговата Захарова не признават, а от посолството, подчинено на същото министрество, напротив, признават истината за истина.

“Почитаме паметта на всички загинали за спасяването на света от фашизма. Русия, която понесе най-големите загуби в тази война, ще продължи твърдо и последователно да се противопоставя на всякакви опити за преразглеждане на историята и оскверняване на военни мемориали”, се казва в разграничаването на руското посолство в София от неговите началници в Москва.

Колко удобно. И колко нахално също: от по-високия балкон ще ви се подиграем, а от по-ниското ниво ще ви приласкаем. И ще сте целувате ръка пак, ни казват на практика.

Остава само да се извиним от благодарност за признаването на истината тук, която не признават там в Москва.

Но дори и в “признанието” си приносителите на руския морков не могат да се въздържат да не размахат тоягата на лъжата, твърдейки отново , че Русия е понесла най-тежки загуби в “тази война” ( избягват съзнателно да я наричат Втората световна, която СССР подпалва заедно с Хитлер и оставя Великобритания да се бори за оцеляването си две години, през които Съветския съюз снабдява германската икономика и военната си машина с гигантски количества суровини и материали).

Първо- Русия не съществува по онова време като отделна държава.

Второ и по-важно от гледна точка на стриктните факти, най-пострадалата в абсолютно изражение по броя на загиналите милиони хора е държавата Китай, а на глава от населението най-пострадалата е съветската република Беларус ( ако ще говорим за Русия като нещо отделно). И Украйна дава повече жертви на глава от населението от Русия, а заедно с Беларус е далеч по разорена от войната от руските градове и села- което обяснава също и защо партизанското движение срещу германците се води предимно в Украйна и Беларус. Докато съветските дивизии, предали се на германците през 1941 г. с милиони, са с пробладаващо руско население в униформи- както и формираните от тях след това руски батальони с германски пагони. Има неопровержими статистики по въпроса.

Освен това не става дума за почитането на паметта на загиналите в борбата срещу “фашизма” ( който е съществувал в Италия, а в Германия се е наричал нацоналсоциализъм- социалистическият генезиз и на двете сродни явения е общ, но те не се припокриват напълно не само по географски и национален признак). Пък и в случая почитанието към истината за спасяването на българските евреи няма отношение към жертвите, каквито за щастие България ( която в момента е жертва на високопставена руска фалшива новина) не дава при гражданската и институционална съпротива срещу германското искане за депортиране на евреите от територията на Царство България. Германия просто отстъпва пред българското единодушие по въпроса. А би могла да смачка малкия непокорен народ, както постъпва със същия, показал покорство народ през 1944 г. пред Червената армия, окупирала Царството без повод.

В няколкото встъпителни изречения в рамките на “признанието” на посолството се съдържа една лъжа, едно терминологично изкривяване на фактите и едно премълчаване: триединство, подобно на трите лъжи в изречението “На съветската армия освободителка от признателния български народ”, защото нито е била съветска по название, нито е била освободителка по призвание, нито е плучавала някога признателост от целия български народ.

Не геният на руската дипломация ( разкрачена между позицията на министреството в Москва и позицията на подчиненото й посолство в София), която нашият премиер Борисов отново има повод да похвали в лицето на нейния шеф Лавров като “най-големия дипломат в света”, не спира дотук. В рамките на “признанието” на една истина ( а не на извинението) посолството се “изхитрява” да вмъкне поредния руски ултиматум как да се разпореждаме с българското имущество, закриляно от Москва и как да постъпваме с онези, които не уважават окупационната символика в България.

“Българските власти до този момент не са приели резултатни мерки за недопускане на подигравки над памета на освободителите на България и Европа от фашизма. Виновните за тези престъпление не са привлечени към отговорност”, размахват пръст от “Драган Цанков” ( колко подходящо е сливането на адреса на посолството с името на доказано от руските архиви най-подкупния български политик от края на 19 и началото на 20 век!).

Дори да пренебрегнем повтарящото се нахалство да обявяват съветската окупация за освобождение на България, няма как не пренебрегнем фактите за истинската история на съветските престъпления срещу евреите. Ето “само” два примера- единият с български адрес от 24 февруари 1942 г. , когато съветска подводница потапя българския невъоръжен кораб “Струма”. В израелскияте градове Холон и Ашдот могат да се видят паметници на загиналите от съветски ръце еврейски бежанци, а от снимката на паметника в Ашдот Захарова може да научи къде и кога се е случило това в Черно море, тъй като масовото убийство е увековечено с карта.Загиват общо 767 еврейски бежанци и български моряци. За благодарност созополският кмет Панайот Ремзи удовлетворява искането на руския посланик Исаков за плоча в памет на светските подводничари, каквато му отказват от министерството на външните работи в София ( описал съм случая в “Течна дружба “). http://www.extremecentrepoint.com/archives/5812

Макар да се опитват да твърдят в Москва, че това било измислица, фактите недвусмислено говорят за съветско-германско сътрудничество в гоненията срещу евреите дори преди пакта между СССР и Германия от август 1939 г. ( подсказал година и половина по-късно на България, че няма нищо лошо също да се съюзи
с Германия).

Близо година по рано, на 11 ноември 1938 г. СССР и Германия подписват Генерално споразумение за сътрудничество, взаимопомощ и съвместни действия между НКВД и ГЕСТАПО. Освен , че двете страни се ангажират в т. 1 с процъфтяването на дружбата между двете ведомства ( точно така, за дружбата и процъфтяването й става дума- ни повече, ни по-малко), в следващата по важност точка се казва буквално:

“ Страните ще поведат съвместна борба с основните общи врагове: международното еврейство, юдаизма и юдаисткия мироглед”

В подточката към този общ ангажимент се пояснява, че общата им борба ще бъде срещу дегенерацията на човечеството в името на заздравяването на бялата раса  чрез създаването на евгенически механизми за расова хигиена ( спомената е кастрацията, като един от тези “механизми” за което има приложен протокол Номер 1 като неизменна част от това споразумение). http://fakeoff.org/link/generalnoe-soglashenie-o-sotrudnichestve-vzaimopomoschi-sovmestnoy-deyatelnosti-nkvd-i-gestapo

Темата може да бъде продължена с преследването на евеите в самия СССР и то не само по времето на Сталин, който е заповядал голям процс срещу “белите престилки” ( лекари от еврейски произход, провалил се само заради благоволението на Всевишния най-после да прибере този Велик инквизитор при себе си. Захарова и компания, които говорят от името на Русия със задна дата, трябва да могат да приемат тогава и вината на Русия за дивашкия антисемитизъм на чернорубашниците, от което се отвращава българският хуманист и енциклопедист Пенчо Славейков. В едно от писмата си до Мара Белчева през май-април 1909 г. той пише от Москва, присъствайки на Гоголевите тържества, че е погнусен от „културното черносотничество“, от „православната мъгла“, оплела цяла Русия, от „спарения въздух“.

Този спарен въздух и това черносотничество никога не са напускали Русия. Антисемитизмът може да не е официална доктрина в днешна Русия, но е дълбоко вкоренен в руското общество. Българите могат само да се гордеят, че поне тази зараза не са прихванали по линия на “генетичното” русофилство, въпреки системното изнасилване на България по “братски” от “братушките”- ту с някои друг милиард глоби за неосъществен съветски ядрен проект, ту пък с бичуване на българската история, положена на дръвника така, както Петър Първи е клал демонстративно собствените си елитните стрелци за назидание на несъгласните с неговата мания да превърне чрез брутално насилие Русия в империя ( на злото).

Share on Facebook