В рамките на няколко дни Москва на два пъти призова София да се разправи с “вадналите” , които се изразяват с боя и надписи на съветския МОЧА в българската столица ( апропо- не и с “чукове и клинове”, както откровено лъже говорителката Захарова).
Първият път реакцията им закъсня с повече от седмица, след като западният орелеф беше оцветен в жълто и моя милост публикува снимка ( след което и от “Дневник” реагираха). Сега обаче самата Мария Захарова оцвети в жълто втората си поредна изява по начин, който най-после дава повод на Кремъл и неговите местни поклоници у нас да приложат любимия комунистичски номер да обвиняват във фашизъм или антисемитизъм онези, които не са съгласни да приемаме непредизвиканата с нищо съветска окупация като акт на освобождение на България.
Захарова присвои със задна дата заслугата на България и българите за спасяването на евреите от пределите на царството като я приписа на СССР, чиито приемник избирателно , според както й изнася, е днешна Русия. Удобен причина за това руското минитрество намери в появилия се надпис “100 години ционистка окупация” под позлатенияте букви на благодарност към съветското вероломство от името на “българския народ” ( от чието име Захарова отново се изказа с убеждението, че този народ не заслужава “вандалите” си).
Вместо да се възмути от бруталната лъжа на Захарова за съветскто попечителство над спасението на българските евреи, един млад функционер от ГЕРБ, който бил назначен да се бори с антисемитизма в България, веднага се съгласи във фейсбук с нея.
За нахалството на Захарова и поръчителите му е безсмислено да си хаби човек клавиатурата. То е част от “доктрината Лавров”, най-важният оръженосец в хибридната война на Путин. Концепцията им включва разпространяването на лъжи и преиначаването на историята като част от опитите не толкова да заблудят някого, а да изпитат различните степени на търпимост, проявявани към тези провокации в различни столици. Нещо като изпращане на изтребители до границата на чуждото небе, за да се провери как действа системата за противовъздушна отбрана на набелязаната за изнервяне държава.
Съдейки по многобройните реакции в българската мрежа, не е изключено този път дебелокожата ни спрямо подобните руски ужилване власт да реагира. В края на краищата Захарова вгорчава ако не най-сладката, то най-славната страница от българската история в онези спорни времена през Втората световна война, заради които царството е наказано с окупация от армията на дъжавата, подписала договор за приятелство с националсоциалистическа Германия година и половина пред България да вземе пример и да направи същото. Със спасяването на българските евреи от пределите на царството българските президенти, премиери и министри вървят по света вече близо 30 години гордо напред по пътя към реабилитирането на България като цивилизовна европейска държава, прекъснат от 45 годишната съветска опукация.
Друга снимка обаче, която се появи пак тук в ivo.bg kd 18 fujf;l,r http://ivo.bg/2017/10/18/руската-истерия-срещу-либералите-кре/) не предизвика никаква ракция нито в Москва нито сред резоньорите на московските указания у нас. Става дума за големия надпис с черни букви “К-р за либералите”. Два дни по-късно минах пак покрай него- някой го беше заличавал, но на побелелия от търкането фон върху гранита отново упорито беше напръскано абсолютно същото пожелание за омразните на Москва либерали.
Възниква отново въпросът за възбудата в Москва от едни надписи и мълчанието им при появата на други. За Москва да заклеймиш с цинизми прозападните българи върху МОЧА явно е допустимо, ако не и желателно. Това ни казват на практика стопаните на съветската символика, която само на теория се стопанисва ( а всъщност само се сапунисва ) от българи- дори камерите за следене на българите наколо бяха подарени на Столичната община от руското посолство, но този факт никой ( извън този блог, май) не желае да коментира.
Сега вкиснатата Захарова тросното настоява българските власти да заловят и накажат авторите на надписа “100 години ционистка окупация”. Аз съм съгласен- ако не за “залавянето” и “наказаването” им, то поне да станат известни. Защото е странно руските камери никога да не регистрират никоя проява, водеща до моментален арест, освен онези, които в Москва смятат за обидни. Марта Георгиев, Валентина Маринова и други членове на неправителствената организация, настояваща за ДЕМОНТИРАНЕ, биват арестувани и имената им биват съобщавани винаги за употреба от медиите. Никога нещо подобно не се случва на друг- например на футболните фенове на пловдивски клуб, подписали се под “Законът е за робите” на МОЧА. Авторите на този и подобни други надписи нито веднъж не са били “залавяни” или изобличавани. Въпреки или по-скоро-благодарние на подарените от Русия видокамери с по-добра разделителна способност от предишните, даваща възможност да се разпознават лица.
Надписът срещу ционизма няма връзка с дейността на споменатата легално действаща организация. Разликата между нас и останалите е, че сме заставали многократно с лицата си при нашите акции. Сигурно има подробни албуми с наши снимки, съдейки колко нагло, физиономия по физиономия, ни снимат в упор разни цивилни лица, придружавани от униформени. Не бих се учудил ако лицата с фотоапарите, така услужливо придружавани от български полицаи, да имат издайнически акцент- никога не отговарят на опитите да ги заговорим. Една такава “дама” упорито регистрираше на митинга ни 5 септември тази година близки планове на участниците със съответния обектив и когато мой приятел я попита защо така го фиксира, тя се сепна и без да обели дума спря да снима каквото и да било ( така ли постъпва човек с чиста съвест?).
Това, което искам да кажа преди всичко е, че опитите да пришият на българските протестиращи срещу стърчащото съветско монументално нахалство някакъв антисемитизъм, само издава отчаянието им от нашата ( малобройна по време на протестите ни, но явно достатъчно значима като влияние) упоритост. Защо Москва не протестира, когато рисувахме българското знаме върху позорния надпис на МОЧА и също толкова открито залепихме 6 български знамена “от плат и кръв”? Вероятно са преценили, че за поругаването на българските знамена от онези, които ги изтриха и съответно изхвърлиха в околните кошчета за боклк, е по-добре тактически ( а не тактикчно) да си премълчат.
Ако Захарова и нейните информатори наистина се бяха загрижили за чистотата на подопечния им МОЧА по отношение на истинската нацистка символика, би трябвало да се възмутят от свастиката, която необозпокоявано е нарисувана и се вижда от месеци над южния орелеф. Снимката с телефона, която съм направил, е твърде бледа, но свастиката си е там- за желаещите да проверят.
Височината, на която свастиката е изрисувана, повдига отново същия въпрос: как това се е случило под зоркия поглед на охраняващите съветската девственост на монумента? Отговорът, който се налага сам, е, че Москва използва подобен род провокации на криещи се лица, за да ги приписва на упорито протестиращите с физиономиите си българи.
С други думи, имам пълното основание да предположа, че и случаят с надписа, срещу който изригва сега Външното ведомство на Русия, също е част от провокативните усилия по дискредитиране на самата идея да се демонтира и прибере за оглед от страна любопитните посетители МОЧА в съответния музей, където му е мястото.
