Пеп Гуардиола – гений и иноватор за мнозина и измамник, късметлия и готованко за още повече. На което и мнение да сте (спойлер: има верен отговор) едно е сигурно – каталунецът е една от най-поляризиращите фигури във футбола. Силното начало на сезона от страна на Манчестър Сити пък ни дава идеален повод да се заемем с дисекция на личността и кариерата му…
Човекът
Всички сме запознати с историята на каталунския спец, но тъй като бившата ми доцентка от университета би ме убила ако разбере, че съм писал портретен фийчър без кратка биографична бележка се налага да обобщим.
Гуардиола е роден през не-толкова-далечната 1971 година (сиреч е на 46г) и е бивш играч на Барселона. По време на състезателната му кариера несъмнено най-голямо влияние му оказва периода под ръководството на Йохан Кройф. Именно от холандската легенда Пеп взаимства много от идеите, които в последствие ще използва и както сам казва „Не знаех нищо за футбола преди да се запозная с Кройф“.
Кариерата си на мениджър започва в „Барселона Б“ в третото ниво на испанския футбол, където печели титлата и промоция към Секунда дивисион още през първата си година. Веднага след това получава и възможността да ръководи „истинската“ Барселона в Ла Лига. Наследявайки отбор, завършил на 18 точки зад Реал Мадрид, Гуардиола се заема да подмени половината състав преди да спечели титлата с 9 точки преднина пред вечния враг. Следват още 3 пълни с успехи сезона начело на каталунците, включително 2 триумфа в ШЛ. През 2013г се разделя с Барса и поема в посока Байерн. С тогавашните носители на требъла успява да спечели 3 поредни титли и 2 купи на страната, чупейки поредица от рекорди по пътя… но заветната Шампионска Лига му се изплъзва въпреки трите участия на полуфинали. Така миналата година се озовава в Манчестър Сити – най-новото предизвикателство в кариерата му.
Стилът
Най-лесният начин да се опише стилът на Гуардиола е като.. антитезата на Моуриньо (без това да е критика към нито един от двамата). По абсолютно същият начин, по който португалецът има дарбата да анализира до най-дребния детайл противника и да съставя план как да го спре… така и Гуардиола използва също толкова подробен процес на анализ в противоположната посока – откривайки дупки и начини да пробие защитата на опонента си.
Именно точно този силно разпознаваем стил е бича, с който каталунецът бива бит най-често – неумението или пък отказът да се променя и нагажда според противника. В действителност обаче едно подобно твърдение е далеч от истината…
Макар отборите на Гуардиола наистина да изглеждат сякаш играят по един и същ начин всеки път, то това е само привидно и подвеждащо. Всъщност каталунецът е един от най-гъвкавите мениджъри, който работят в момента…
В стила на Гуардиола има няколко основни принципа, които не подлежат на дискусия: (1) отборите му ще се стремят да притежават топката и щом я изгубят ще си я връщат веднага с помощта на контрапреса и (2) целият отбор участва както в атака, така и в защита. Всичкоостанало подлежи на промяна. Играчите, формациите, тактиките и подходът се определят изцяло в зависимост от противника, сменяйки се понякога дори и по няколко пъти на мач.
Накратко каталунецът е обсебен от топката. Но не като крайна цел, а като инструмент. Гуардиола просто иска да атакува. Постоянно. А без топката това няма как да се случи. Колкото по-дълго време владееш коженото кълбо, толкова повече време имаш и да атакуваш.
Именно това е и най-важната разлика между неговата марка футбол и станалата популярна „тики-така“. Каталунецът всъщност се дразни и често избухва, когато някой намекне, че отборите му играят по този начин.
„При тики-таката крайната цел е задържането на топката. Безсмислени пасове наляво и надясно с цел защита. Мразя тики-така. Отборите ми не играят така, не вярвайте на тези неща.“*
*Типичен представител на този стил игра всъщност е.. ван Гаал, както феновете на Манчестър Юнайтед несъмнено си спомнят.
При философията на Гуардиола, която се нарича „позиционална игра“ основното, изненадващо, са позициите на играчите. От всеки футболист се изисква огромно ниво на дисциплина и разбиране на конкретните задачи за да изпълнява ролята си като понякога инструкциите на каталунеца могат да изглеждат нелогични или дори налудничави отстрани.
Централни защитници, които играят залепени до тъчлиниите; бекове, които всъщност са повече опорни халфове и вратари тип либеро са само някои от обичайните причудливости, на които често ставаме свидетели.
И все пак нищо от това не е хаотично или импровизирано. Напротив, всеки дребен детайл има предназначение за конкретната среща и е отработен многократно на тренировки. Импровизираните смени на позиции са нещо, към което каталунецът няма и капка поносимост, както показва и един известен анекдот с Тиери Анри.
По времето когато легендарният френски нападател и Гуардиола се засичат в Барселона, Анри бива пратен на лявото крило. На върха на атаката е Самуел Ето’o, а на дясното крило – младият Лионел Меси. През първото полувреме на мач от първенството играта на отбора не върви и Анри решава да наруши инструкциите на Гуардиола. Французинът напуска позицията си от ляво на атаката и отива на дясното крило, където прави бърз двоен пас с Меси, предолява противник и вкарва гол – 1:0. Отборите се прибират на почивката при този резултат и Анри ухилен до уши очаква похвала от Гуардиола за самоинициативата, която е предприел и която е довела до единственото попадение. Похвала обаче няма, а вместо това Анри бива заменен и сяда да догледа мача от пейката. Французинът е нарушил изричните инструкции на Гуардиола и макар, че своеволието му е донесло положителен краен резултат в този случай, то попринцип би застрашило баланса в състава.
Подобно удивление изрази и Рахийм Стърлинг по-рано през сезона. В едно интервю нгличанинът обясни колко се е изненадал, когато на едно полувреме Гуардиола му се е скарал, че се връща да поема топката от дълбочина и да помога на съотборниците си. „Вярвай в съотборниците си. Топката ще стигне до теб, когато те си свършат работата. Стой там където съм ти казал“.
Разбира се нестандартният стил на игра не се появява от само себе си, а е резултат от нестандартния подход на Гуардиола и към..
Тренировъчния процес
Гуардиола е голям противник на чисто физическите тренировки. Всъщност отборите му не включват почти никакви физически занятия с изключение на няколко кратки и интензивни упражнения за експлозивност и натоварване на мускулите (известен е случаят как отменя няколкото километра тичане като част от подготовката още с пристигането си в Байерн, озадачавайки всички играчи на баварския клуб).
Вместо това каталунецът предпочита да работи върху ситуации, които възникват по време на мачовете чрез кратки, но интензивни занимания от по 10-15 минути. Тези занимания, в комбинация с истинските срещи, достатъчно време за възстановяване и внимателно балансираната диета са напълно достатъчни за поддържането на физическата форма на играчите. А последното е нещо, на което Гуардиола обръща особено внимание. Каталунецът винаги работи с избрани диетолози и забранява редица храни на футболистите си, стигайки дори до там, че да издаде правило как целият тим трябва да се храни заедно в рамките на 2 часа след мач.
Друг ключов елемент в подхода на Гуардиола са тактическите тренировки, които биват два вида. Първите са генерални и се занимават с принципите на позиционалната му игра. Гуардиола вярва, че играчите трябва да разбират защо правят всяко едно нещо на терена, а не да биват заливани с едни и същи тренировки до припадък.
„Ако искаш да се отървеш от някакъв дефект в играта първо трябва да изпиташ последствията от него“.
Тъй като подобно “изпитване” е доста рисково по време на мач, каталунецът оставя играчите си да грешат на тренировки за да може след това да им покаже и обясни къде бъркат… с помощта на много видеа, ръкомахания и разпалено търчане по тренировъчното игрище.
Другият основен вид тренировки са свързани с предстоящата среща. Гуардиола се заема сам с разучаването на опозицията и прекарва дните преди мач в безкрайно въртене на повторения на предишните двубой на противника…. докато както сам казва не му щракне и види начинът, по който ще ги победят. Веднъж щом е намерено, решението се споделя и обяснява и на футболистите и започват тренировките. (добър пример за начина, по който Гуардиола деконструира противниковата защита има тук)
Резервите влизат в ролята на противниковите играчи, имитирайки начините, по които те пресират и се защитават, а титулярите се заемат с „решението“. Целта е да се покрият всички формации, тактики и подходи, които Гуардиола смята, че опонентът му може да използва. Понякога това означава дори тренировки за 4 или 5 напълно различни сценария (както преди сблъсъците с Борусия Дортмунд на Томас Тухел). Играчите трябва да са готови – да могат да разпознават и реагират във всяка една ситуация, която възникне на терена.
Целият този процес на подготовка е силно интензивен и много нетипичен дори за професионалисти на топ ниво, както сочат дори и честите коментарите на играчи на Байерн, за това как са се прибирали от тренировки с главоболие, мъчейки се да попият цялата информация, с която Пеп ги залива.
“Да работя с Пеп беше като ускорен магистърски курс по футбол.” – Чаби Алонсо
Друг любопитен елемент в подготовката на каталунеца е… отказът му да влиза в съблекалнята преди мачове. Гуардиола вярва, че треньорът не бива да притеснява играчите си докато се подготвят психически за срещата и никога не говори с тях в близките часове преди мач. Каталунецът счита, че футболистите са напълно способни сами да се справят с психическото и емоционалното си състояние, без да има нужда той да държи известните „надъхващи или мотивиращи речи“.
Последната среща на играчите и Гуардиола обикновено е около 2-3 часа преди началото на двубоя, когато те се срещат за 10-15 минути, а каталунецът дава официалния състав за мача и последни тактически инструкции. Всичко останало е тренирано и подготвено през седмицата. Следващият контакт между Гуардиола и играчите ще е чак след първия съдийски сигнал, като мениджърът дори оставя футболистите индивидуално да си избират с какви упражнения искат да загряват в минутите преди началото.
Q&A
Нека преди да завършим текста да погледнем и някои от най-често използваните упреци срещу гологлавия специалист:
“Гуардиола работи само в готови отбори”. Макар и изкушаващо това твърдение е далеч от истината. Фразата „готов отбор“ предполага, че новодошлият мениджър се възползва от добрата работа на предшественика си. Това обаче далеч не е случаят при Гуардиола, който променя коренно стила на всеки отбор, още с пристигането си. Когато някой смени из основи както начина, по който даден отбор се защитава, така и начина по който атакува.. то този някой е изградил нещо съвсем свое. Съборил е заварените основи и е вдигнал всичко от нулата. И единственото, което е „наследил“ са играчите. А добри играчи има във всеки добър отбор.
“Гуардиола обикаля само големи отбори с много пари – би се провалил в малък отбор”.Това е доста странна критика в моите очи. Големите треньори обикновено обикалят големите отбори. А същите тези отбори обикновено са и най-богатите. Да обвиниш някой, че ходи само по големи отбори е все едно да го обвиниш, че е добър в работата си. Освен това Гуардиола има и спечелена титла в третото ниво на футбола в Испания.
“Гуардиола се провали в Байерн, защото не спечели ШЛ”. Това е един доста субективен аргумент, който за мен е далеч от истината. Дори да се абстрахираме от домашните успехи, които някой може да нарече рутинни.. по време на престоя му в клуба баварците бяха един от най-силните отбори на планетата чисто игрово. Спечелването на Шампионската Лига пък е нереалистичен критерии, който всяка една година може да бъде използван да се каже, че който и да е треньор (освен един) се е провалил. Пък и настроението в клуба явно е малко по-различно от фенското такова, предвид известната случка през зимата на 2015 година, когато Лам отива в офиса на Гуардиола от името на целия отбор, молейки го да подпише нов договор. Нещо, което остава лесно подминавано предвид, че само сезон по-късно същите тези лидери на баварския клуб изгониха Карло Анчелоти, недоволни от „падналото ниво на тренировките“ и липсата на чувството, че израстват като футболисти, с което са свикнали по време на престоя на Пеп.
“Успехите на Гуардиола са в слаби първенства”. Това е може би най-абсурдният от аргументите, идващ главно от фенове на Висшата Лига. Всъщност Ла Лига не бе никак по-слабо първенство през последните години, като Бундеслигата също бе на високо ниво. А и да цитирам един туит, който мернах наскоро… „Манчестър Сити са спечелили с 5 или повече гола половината си мачове дотук през сезона. Дали не е време да започнем да говорим как повечето отбори във Висшата Лига са почти аматьорски, защото Гуардиола ги бие с по 5 гола… или това важеше само за Ла Лига и Бундеслигата?“
“Гуардиола похарчи много пари докато Сити заиграят по този начин”. Това е вярно, но в същото време.. на Сити им се налагаше да изхарчат огромно количество пари дори и без Гуардиола. Съставът, който каталунецът завари миналата година бе в окаяно състояние, поприкрито от няколкото големи имена. Над половината играчи от разширения състав бяха на възраст над 30 години. А едва 4ма от 23 – на 26г или по-малко. Това бе резултат от лошата трансферна политика на гражданите през последните няколко години и голям харч бе неизбежен, тъй като отдавна бе изпуснат момента за постепенно и балансирано подмладяване. Освен това повечето големи конкуренти в лигата също похарчиха солидни суми, започвайки от по-висока база..
Каквото и да си говорим обаче, за широката аудитория Гуардиола ще си остане все същата поляризираща личност.. въпреки, че вече почти 10 години се намира на върха на професията си. Човекът, който никога не се променя… и в същото време променя всичко за всеки мач.
„В края на деня не е важно дали си спечелил или загубил, важното е да останеш на пътя си. Други отбори може и да ни побеждават, но това никога няма да е, защото са доминирали топката и играта. Топката ми принадлежи“.
