На 19 октомври църквата чества паметта на преподобния наш отец свети Йоан Рилски Чудотворец. Той е и небесният покровител на България.

“Подобаващо прочее някой би ни похулил, че сме не само леностни и нерадиви за доброто, но и скъперници спрямо приобщаването на единоплеменниците [си] към доброто, ако бихме отминали с мълчание житието на блажения Йоан и не бихме [го] поднесли с всяческо старание написано от нас, доколкото можем, като образополагащ образец на желаещите доброто и за ревнителите на добродетелта, щом и така ползата стига до нас преди [да стигне до] другите“. Така започва един от най-колосалните трудове - “Житие на свети Йоан Рилски“ на друг забравен и охулван наш светец - Патриарх Евтимий, сещайки се за него като “Попа“ в София.

В днешните тежки времена, твърде често се забравя доброто. Но по-лошото е, че се забравя нашето си, родното. Историята ни е пребогата с известни люде, сторили много за род, държава и народ. Един от тези просияли люде, е свети Йоан. Йоан, не Иван. Иван е порусначеното Йоан и идва у нас някъде през 15 век.

Ние не знаем как се е наричал в мире (света) преподобният. Указано е само мястото му на раждане - село Скрино (с ударение на О. Селото съществува и сега). При приемане на монашество, името се сменя. Старецът, който води послушника под мантия, му дава новото име. От този миг насетне, монахът се нарича само с новото си име. Името, което приема светецът, е Йоан. Не Иван. Сменяйки името му ние сменяме неговата същност. Все едно някой да смети нашето име - не е никак приятно, нали?

В църквата няма монашеско име Иван. Йоан обаче има - Йоан Богослов, Йоан Кръстител, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Йоан Милостиви, Йоан Колибар...

Става нещо малко като нарицанието - “Попа“. Подигравателно е.

В днешно време, все се говори как сме загубили човешкия си облик. Загубен е, защото нямаме вяра. Имаме небесен прокровител, а не знаем. Дори името му не знаем.

И все пак... гледащ ни кротко от светите икони с пречистия си образ, той се моли... за нас, неговия народ. Той, който беше наречен “основа на покаянието“. Имаме си една (от многото!) наши си, родни, български звезди на Божия небосклон.

19 отомври 2012 г.