Авторското право и изобщо правата на авторите у нас са уредени със закон. Той обаче не прави разлика между отделния автор - дали е съставител на учебници или учебни помагала, дали е композитор, текстописец например. Проблемите на авторите са два: неполучаването на отчисления от получени от ползвателя парични възнаграждения, както и несигурността на автора дали някой не използва творението му за свои користни цели - да прибира пари без да му плаща. С нещо подобно се сблъсква и пенсионираната към момента пловдивска учителка Меденка Чолакова, която потърси Glas.bg, за да разкаже за патилата си.

През март 2016 година тя сключва граждански договор със сайта daskal.eu. Чрез него тя ще дава часни уроци на чужденци, учещи български език или на живеещи в чужбина българи, които искат да научат или опреснят знанията си по родния език. През 2011 година тя сама създава мултимедиен буквар (учебник), с който желаещите да научат българския език да правят това по един лесен и занимателен начин. Опитва се да го регистрира в МОН. Опитите се неколкократни и винаги удрят на камък. Така през 2016 година попада на обява в сайта Jobs.bg.

Свързва се по надлежния ред, подава документи и след известно време ѝ пращат писмо, че е одобрена и може да започне да предава уроци в сайта daskal.eu. Няколко пъти настоява за регламентиране на отношенията с работодателя ѝ, който в началото не желае сключването на какъвто и да било договор. Все пак накрая ѝ се предлага граждански. Тя го подписва с Калоян Кирилов, който ѝ е нещо като шеф. И започва да качва дългогодишния си труд в този сайт. Срокът на договора е 1 година. Има и точка за заплащането. Реално обаче по него нищо не е свършено - нито ѝ е плащано, нито пък тя дава уроци някому. Единственото, което прави, е да качва своя труд.

Причините са чисто технически. Оказва се, че сайтът непрекъснато се разработва и това пречи на работата. Стига се дотам, че вече качени материали не могат да се изтрият. "Случайно видях, че част от пуснатото вече може да се сваля свободно от всеки", разказва ни Меденка. Тук е мястото да кажем, че всеки, който желае да използва услугите на сайта daskal.eu, трябва да си плати за уроците. Тарифата на Меденка е 26 лева на учебен час. Върху тази сума сайтът начислява 20% за себе си. Но повече от година и половина, Меденка не е преподала и един урок. "Свърза се една жена - българка от Швейцария, която искаше да започнем, но бъркотията в сайта я изплаши. Съдържанието изобщо не се вижда, него просто го няма". А бъркотията е сериозна.

Оказва се, че в секцията и профила на Меденка Чолакова няма нищо. Всъщност има - само снимката и тарифите ѝ. Материалите, които е качила, са недостъпни. Защото ги няма. През март тази година на нея и останалите, които все пак са подписали някакви договори, макар и граждански им се казва, че те вече са невалидни. След много настоявания ѝ се праща друг, който обаче няма нищо общо с предишния. От точките му става ясно, че Меденка трябва да плаща на сайта ежемесечна сума между 15 и 30 лева - зависи колко урока е имала през месеца. "Излиза, че сайтът е нещо като посредник - един път взима пари от мен, втори път от начислението от 20% и трети път от самия ученик", разсъждава на глас Меденка.

Като автор тя не е сигурна дали сайта daskal.eu и Калоян Кръстев, който ѝ е нещо като шеф, не получават някакви средства от материалите, които е качила, без да ѝ се плати и стотинка. Да, тя не е работила и ден с ученик или група ученици, но това е заради техническите проблеми. "Освен това имаше и свободен достъп за сваляне. Не зная колко хора са свалили материалите. Това е правено без моето съгласие. Няколко пъти обръщах внимание, докато се спре свалянето им", продължава с разказа си Меденка.

В това, което е подписала, има изречение, което казва, че авторът запазва авторските права върху работата си. Но за да се ползва тя от някой, той трябва да плати на сайта, който пък да отчислява част от получените суми на автора. Е, Меденка не е получила и стотинка. Освен всичко няма и начин, по който да следи за вече купеното съдържание. Така излиза, че има закон, който регламентира някакви неща, но тези неща не се спазват масово. Меденка има и договор, макар и граждански, който обаче освен правописните грешки ѝ казва, че трябва да плаща на сайта затова, че ползва услугите му. А според обявата в Jobs.bg са търсени учители, които да работят за него. А щом работиш за някого нормално е ти да получаваш заплащане, а не да е обратното.

Примерите са много и Меденка е един от тях. Докато тя разчита да получава възнаграждание за труда си, някой друг търгува с него и прибира получените затова суми (ако получава, защото може и да не е - това ще каже засегнатата страна, защото коректността изисква да ѝ се даде право на отговор, което и ще направим. - б.а.).