Колкото и да ни се струва сложен животът понякога, той всъщност е много простичък и лесен. Предлагаме ви три кратки истории, които са изпълнени с мъдрост и носят отговори, които най-вероятно търсите. Ето няколко истини за живота, които може би вече знаете, но е хубаво да си припомняте понякога...
1. Нищо не е перманентно, всичко се променя.Ученик задал върпос на своя лектор:
- Слушам лекциите ви от години! Но все още има много неща, които не мога да разбера. Ако можехте да съберете всичко, свързано с Будизма, в едно изречение, кое щеше да е то?
Преподавателят се засмял и отговрил:
- Всичко се променя!
Урок:Растящото дърво, променящите се сезони, остаряващият мъж, вие самите – всичко се променя с всяко отмерване на часовника. Очите ни не винаги го виждат, но това не значе, че не е абсолютен факт. Страданието идва, когато се откъснем от тази идея, защото се привързваме към хора, предмети и идеи. За да живеем спокойно, трябва да приемем, че всичко е такова, каквото е и се намира в постоянно движение.
2. Всичко е въпрос на гледна точкаНякога живял фермер, който обработвал нивата си години наред. Един ден конят му избягал. След като чули новината съседите му го навестили с думите: - О, колко лош късмет!
- Може би... - отвърнал фермерът.
На следващия ден синът му се опитал да обязди кон, паднал и си счупил крака. Историята със съседите се повторила, но човекът отвърнал по същия начин.
На следващия ден военна полиция дошла в селото, за да отведе младите мъже на служба. Видели счупения крак на младежа и го подминали. Съседите поздравили фермера за късмета и обрата на ситуацията.
Но той отново овтърнал с „Може би“...
Урок:Нещата се случват с причина. Добри, лоши, позитивни и негативни – това са само концепции на човешкия мозък, създадени от обществото. Всичко е поток от енергия и е свързано. Никой не знае какво му подготвило бъдещето.
Монетата винаги има две страни!
Някога, някъде имало двойка акробати. Учителят бил беден вдовец, а ученичката била млада девойка на име Меда. Те правели по едно улично представеление всеки ден, за да могат да се прехранват.
Номерът им се състоял в това мъжът да държи балансирана голяма бамбукова клечка, а девойката да се покатери по нея. Щом успеела да се изкачи, учителят се разхождал с нея.
Сложността на номера изисквала много съсредоточеност и баланс. Един ден учителят казал на Меда:
- Чуй ме добре, ще ме гледаш много внимателно, както и аз теб, за да можем да усещаме баланса и да избегнем инцидент. Тогава със сигурност ще изкараме достатъчно за храна.
Момичето отвърнало много мъдро:
- Скъпи учителю, мисля, че ще бъде по-полезно, ако всеки наблюдава себе си и внимава за собствения си баланс. Иаче ще трябва да мислим за двама, което е трудно.
Урок:Най-добрият начин да се погрижим за другите, е като се погрижим за себе си. Отделете време на духа, мислите и тялото си. Само така ще създавате положителен поток от енергия за себе си и света.