Вътрешният министър Валентин Радев днес показа реакция, която още веднъж напомни за общия генезис на ГЕРБ с НДСВ по “царска линия”.

Премиерът Сакскобургготски не беше особено разтревожен от бандитските престрелки и убийства в поверената му държава, намеквайки, че е добре да се избиват помежду си. С това не само издаде твъре ниската си политическа култура в битността си на извисен над простосмъртните и превъзнасян “аристократ”, но и на практика изпрати послание едновременно към бандите да си продължават в същия дух войните и към служителите на МВР да не се тревожат и напъват, защото …всъщност от полиция няма нужда ( щом ще разчитаме на престъпниците сами да регулират нивото на престъпността по законите на джунглата).

Нещо подобно като манталитет показа днес и Валентин Радев. От позицията на извисен над проблемите на “обикновените хора”, за които е характерно да търсят по-евтиното, той с лека ръка се изказа назидателно за жертвите на измамите на (почти) мистериозния Александър Николов, разкрит вече като Спас Василев. По повод неговото залавяне отговорникът по вътрешната сигурност в държавата изрази скандалното мнение, че на жертвите му така им се пада, щом са се полакомили за евтини самолетни билети и в резултат на това са били измамени от изпечения мошеник. “Да страдат” ( жертвите му), обобщи Радев с аристократичната надменност, приписвана на Мария Антоанета, за която се твърди, че реагирала по арогантен начин начин на “новината”, че хората нямат хляб. “Да ядат пасти”, казала била тя ( което се оспорва от доста историци, но така или иначе презрителното й отношение към простолюдието вероятно е било факт).

Както се вижда, между прокуратурата, която си прави оглушки  и от дни наред отказваше да повдигне обвинение срещу измамника от една страна и МВР в лицето на министър Радев- от друга, няма голяма разлика. Най-после е постигнато демонстративно единство между двете най-важни институции в борбата с престъпността под мотото “да страдат” онези, които не се возят първа класа на държавна сметка с “всички” екстри, притъпяващи сетивата дори на хора, които  не могат да бъдат заподозрени, че са тъпи, щом така хитро са се настанили на врата на въпросните обикновени хора.

А като стана дума за Мария Антоанета и врата (й), то разликата с Радев, Цацаров и прочее вратовръзкари у нас днес е в намесата на гилотината в раздаването на “справедливост” под формата на “най-доброто средство срещу главоболие”, приложено към кралицата през 1793г. в Париж. Не че пледирам кръвожадно за нещо подобно да се случи и в нашия случай със споменатите дебелокожи господа, но би трябвало те да могат да бъдат сменени с хора, за които главоболието в борбата с престъпността не е чак толкова непоносимо усилие.

Проблемът обаче е, че това зависи от едни дебеловрати фактори, които са придобили власт и пари в количества и размери, осигуряващи братството и равенството на висшите кадри пред тях, но не и пред закона.

Share on Facebook