Провалът на свикания от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност, прекратен от него поради липса на кворум, не е уникален само с факта на първото по рода си от четвърт век насам осуетяване на това единствено по рода си, предвидено от конституцията,  извънпарламентарно събрание на българския политически елит.

Да, не се е случвало досега подобно падение на авторитета на президентската институция, неспособна да генерира ако не друго, то поне санитарния минимум от съгласие между протиповоставящи се политически субекти, съществуващи в режим на разделение на ролите между власт и опозиция.

Имаше скандали и преди. Сидеров ги анимираше с театрално напускане на подобни съвети при Плевнелиев. Но до блокиране, поради отсътвие на “бягащи от час ученици”,  не се беше стигало. В този смисъл управляващите, на които президентът Радев съобщи, че “ако искат война, ще я получат”, постигнаха целта си. Изпратиха послание за това кой наистина кара влака по трасето на реалната власт. Макар, верни на стила си, да отричат, че са го направили нарочно.

Премиерът Борисов за пореден път демонстрира таланта си да ритне по-слабия ( Радев, който не му е на нивото от гледна точка на правомощията в държавата) . Направи го като “показно” , казано на казармен език. Било му по-важно да се среща с протестиращи по същото време и за това му се наложило да закъснее с час и половина. С час и половина!

 

Дотук- всичко е ясно. Радев си “изпроси” боя и си го получи. Борисов и компания изглеждат като абсолютни победители, колкото и междувременно Цветанов да говори за необходимостта от уважение към президента, което на фона на акцията по провалянето на Консултативния съвет от позицията на силата звучи като подигравка към унизения Румен Радев. Всъщност и Радев получи по горчив начин потвърждение на убеждението си, че над масата Борисов му протяга ръка, но под нея го рита по кокалчетата.

Ясно ли е обаче с какво им отвърна Румен Радев? Ще ви кажа, в случай, че не сте забелязали. Защото не видях някой някде да е регирал на най-важното , според мен, послание, от страна на ядосония след провала на форума президент.

В изявлението, в което говори за мотивите си да прекрати Кансултативния съвет и да назначи нов, държавният глава прави още нещо, което досега не се беше случвало. Той застава в позата на алтернатива на “политиците”.

Никога дога никой български избранник за държавен глава, от Желю Желев , през Петър Стоянов и Първанов, та чак до Плевнелиев, не си беше позволявал да се разграничава то политиците. “Намекът” е повече от ясен: и аз не съм политик, и вие не сте политици, знтачи ще се разберем. Радев се обръща по този начин към онова голямо мнозинство от хората в България, които по дефиниция не обичат политиците и Радев се опитва да го оглави като “неполитик”- нещо, което вече веднъж успя в битността си на кандидатпрезидент с непорочна биография в това отношение.

Ето цитатът, в който Радев застава в позата на добрия, който се е изправил срещу всички ( корупмирани, по подразбиране, щом бягат от разговора за корупцията, иницииран от президента) политици:

“Считам, че пробив в борбата с корупцията ще стане възможен едва когато антикорупцията стане приоритет за българските политици пред техните вътрешни и международни ангажименти”.

Това е популизъм, допустим за всеки нашенец в кръчмата. Но за нашистите, които излъчиха от своите среди Радев като “алтернатива на политиците”, сигналът говори за пирова победа на популиста Бойко Борисов. Намерил си е майстора, който не се гнуси да рекламира себе си като борец срещу корупцията ( това всеки го може на думи и Борисов също се пробва преди няколко дни със съобщение, че е наредил да се води война на този фронт), но и вече срещу “политиците”.

Радев срещу политиците!

Това е за(д)явка срещу доминиращото от десетина години в българския Джурасик парк “политическото животно”  Борисов, който се опита да умилостиви разбунения проруски кошер с информацията, която няма как да не е подпечатана от неговото разрешение, че на гербаджиите вече ще бъде забранено да говорят за срещу ( така и не става ясно кое от двете е по-вярно) президента Радев.

Изглежда като Радев да е отбелязал гол, но за Борисов, на когото съдиите свирят правото да бие дузпа, докато не вкара, е рано да се говори като за надхитрен на терена на популизма.

Предстои да наблюдваме битка между титани(ци), които дават заявка за маневриране около айсберга на равнодушието, обхванало публиката на палубата.

Share on Facebook