Напоследък все по-често се говори за 8-часовата диета, която е станала любима на много от звездите в Холивуд. Никол Кидман и Хю Джакман са само малка част от известните личности, които се доверяват точно на този начин за сваляна на килограми.
Диетата е известна още като "16:8" и се изразява основно в забраната да се яде 16 часа в денонощието, а останалите 8 часа храната е позволена.
Може би ви се струва прекалено да лишите организма си от храна в продължение на 16 часа, но истината е, че ние правим тъкмо това всеки ден, докато спим. Замислете се колко часа храносмилателната ви система е в покой от последното ви хранене за деня до закуската на следващия ден.
Идеята на диетата е да увеличи максимално периода от последното и първото хранене за деня, тъй като през това време храносмилателната система ще има възможност да преработи цялата храна, която сте приели през деня, да си почине и да се възстанови.
Повечето привърженици на диетата просто спазват правилото да закусват в 10 сутринта, да обядват в 14 часа и да вечерят в 18 часа.
Дали диетата наистина има ефект?Отговорът на въпроса дава известната диетоложка Лий Холмс.
Тя потвърждава, че идеята за 16-часов строг пост всеки ден е много добра. Но това в никакъв случай не означава, че ако през деня приемаме висококалорични храни, които имат ниско съдържание на протеин, ще бъдем сити 16 часа и ще сваляме килограми. Съветът на Лий е да избираме храни, които имат високо съдържание на протеини и храни с "добри мазнини".
Диетоложката споделя също, че в началото е трудно да привикнем към новия режим, но след 2 седмици тялото свиква с 16-часовия глад. Освен това тя съветва всички дами да бъдат внимателни с храните, които приемат, като най-добре би било да заложат на полезни и здравословни ястия.
Според Лий Холмс диетата не е подходяща единствено за хора, които страдат от хранителни разстройство.
Джоан Питърс е 41-годишна майка на 2 деца, която също твърдо вярва в 8-часовата диета. Тя споделя, че е свалила 5 килограма, като се е хранила само в прозореца от 8 часа на денонощие.
