След кратка постановка с разиграване на имитация на колебание оставката на депутат Антон Тодоров днес беше приета в парламента по решение на Бойко Борисов. Откъде знам, че той е наредил? А вие не знаете ли, че без негова санкция нищо подобно не би могло да се случи?

Пък и щеше ли Йорданка Фандъкова да се осмели ( преди формалното гласуване в парламента) да оповести крайно необичайната за нея ( изглеждащата като) храбра лична позиция, че Тодоров правилно се и подал оставката, ако не беше сигурна какво мисли по въпроса нейният началник . ? Тя направо го издаде с този фалшив напън за демонстрация на уж изпреварващо собствено мнение.

По интересен е въпросът защо е наредил така вождът, когото Тодоров толкова всеотдайно обгрижваше, замеряйки с обобщаващи колективни обиди неговите критици. Не е ли това разколебаващ сигнал към останалите ласкатели на Борисов, че трябва да внимават, когато преиграват?

Не, не е. Ласкателите му са като онзи поет, който заявяваше “ другарю Живков, никой не може да ми забрани да Ви обичам”. Ще поемат риска да продължат в същия дух, пък ако ще да изгорят в надпревата по слагачество на приниципа на Людмила Живкова “изгори, за да светиш”.

Това е положението в обкръжението на генерал Дон Борисоне. Целуваш му ръка и ставаш негов лейтенант с всички произтичащи от това привилегии, сред които най-голямата е да получаваш закрила, когато безчинстваш.  Опричниците на Иван Грозни са били набирани и мотивирани на същия принцип – грабиш, убиваш и изнасилваш, за да държиш крепостните селяни в страх, но само дотолкова и докогато самодържецът не реши да те накаже, че си се самозабравил и вече му вредиш. Но трябва да вничаваш докъде стигаш с целувките, все пак. За тяхното продължение си има репортерки и прочее персонал, обслужващ интимните щения на голямото началство.

Моля, читателят да не съзира в позицията ми злорадство- още повече, че нямам лични мотиви ( не съм забелязал Тодоров да се е занимавал с моя скромност- вероятно поради значителната ми незначителност- или както ми каза наскоро един доста врял и кипял в политиката човек, “не са те смачкали само защото не им пречиш достатъчно”). Надявам се, при всичките си отрицателни качества, да съм дал доказателства за едно положителна моя отличителна черта в тълпата: не ритам паднали.

Тодоров просто взе да пречи повече , отколкото помагаше в разчистването на сметките с противниците на Борисов и той го смачка ( точно както Сидеров беше бушониран и усмирен при пренареждането на московската пета колона, за де спре да нанася щети на лицемерното православно благоприличие на русофилството). Дон Борисоне, на когото червеният шаман Андрей Райчев непрекъснато се възхищава ( нали ви казвам- червените ужасно съжаляват, че са го “изпуснали това момче”) като на невероятно “политическо животно” заради съответните  му животински инстинкти за оцеляване, доказа отново, че ръката, която му целуват, може и да наказва жестоко.

А че е жестоко, жестоко е. Тодоров толкова често е декларирал, че единственият му източник на препитание е заплатата му – нито грантове е получавал, нито в приватизацията е участвал. Това си е изхвърляне на улицата, откъдето го прибраха ( ползвайки го дълго време като законспириран “независим коментатор”, а след това и като публично острие за наръгване на врага уж от свое име).

Остава само да гадаем, дали бившият ( от час и нещо насам) депутат е искал само да предизвика обичайната процедура на хвърлянето на оставка, която да не бъде приета или всъщност е бил “помолен убедително” да го направи, за да не стане по-лошо. Все пак по-добре да отидеш на трудовата борса, отколкото да получиш инфаркт в разгара на живота ( като Мишо Бирата, замлъкнал завинаги в хотела на Златеви в Правец след шумния скандал за покровителството над неговия бизнес от съдружниците Георги Първанов и Бойко Борисов).

Колкото до журналистическия протест в деня на оставката на Тодоров, акцията пред Министерскиья съвет може смело да си припише заслуга за постигането на своята цел поне по отношение на тази бита карта. Борисов многократно е доказал, че е готов буквално на всичко, за да не допуска протести срещу себе си. Казано на езика на рекетьорите, плаща си “данък спокойствие” – разира ги той тияа работи. И реагира с някое и друго жертвоприношение, но не чак дотам, че да си клати коалиционният комфорт, като откаже да назначи за управител на София-област Илиян Тодоров ( Генка Шикерова от Нова тв днес основателно, но безпомощно напомни колко гадно се е държал с нея той пред камерите ) – атакист от най-близкото обкръжение на Сидеров.

Като споменавам Сидеров, апропо, помнят ли протестиращите колеги, с какво започна кариерата си новоизлюпеният депутат Сидеров през 2005 г.? Би било много лошо, да нямат памет ( за подобно нещо). В нощта на своя триумф като лидер на пробилата в парламента “Атака” Сидеров се обърна към журналистите и ги заплаши, че ще ги натика по затворите. Не един отделен и конкретен журналист, а вкупом.

Днес Сидеров се радва на умилението на “светски” телевизионни предавания и на вестникарски перални на образа му на дългогодишен хулиган номер едно в българската политика. И тъкмо журналистите са тези, които се съгласяват да го дундуркат на коленете си в новото му амплоа на доброто татенце и примерния съпруг, който вече се бил променил.

Да припомням ли колко подобия на Сидеров, които не би трябвало да припарват до публичността на правата на “другата гледна точка” в медиите, освен в усмирителни ризи , са пробутани като легитимни участници в обществения дебат от “дашни” журналист(к)и, които не могат да устоят на натиска да канят лудите за връзване или на изкушението да търсят скандали заради рейтинги, “слава” и бонусите, свързани с тях? А и само за политици ли става дума- та журналистите издигнаха от нищото сред “звездния елит”  куп примитиви заради “зрелищните” им прояви на бруталност към мигранти или други “низши същества”. В резултат лабилните потребители на медийна помия, склонни да приемат истината каквато им я поднасят в своя миксер уважаемите ( от тях) медийни величия напълно загубиха ориентация за доброто и злото в света, който обитават.

Рефренът на днешния журналистически протест, според който една оставка не стига, е напълно основателен, но е валиден и за доста от виновниците за нерадостното положение в рамките на т.н. четвърта власт, където властва безотговорнността за кефа на “отговорните фактори” в държавата, въоръжени с власт и пари.

Share on Facebook