Бурята, която се завихри медийно в студиото на Виктор Николаев в Нова телевизия се превърна във водеща вътрешна новина на седмицата- видно е и от коментарните рубрики на публицистиката в най-гледаните телевизионни канали след това. “Изведнъж” медиите се събудиха от декадентския ( от декада в случая) си сън и установиха, че има проблем със свободата на словото и на медиите.
А каква свобода само имаше някога! Самият Виктор се катапултира като голям журналист на малкия екран след като се прочу с вбесяването на Иван Костов, преследвйки го с микрофона на Дарик радио в кулоарите на парламента през 2001 г. с въпроса “Господи Костов, колко откраднахте днес?”.
А днес пустосват Виктор като “приближен на Костов” ( чрез “кръга Капитал” )!
Оспорвал съм и аз правотата на Виктор ( и на Анна Цолова), когато на 4 ноември 2010 г. се солидаризираха с манипулативното твърдение на ръководството на БТВ, че сам съм си си тръгнал от телевизията ( едва ли не като някаква моя прищявка). http://ivo.bg/2010/11/04/колегиии-колеги-ли/
Но фактът си факт: “откривателството” на проблема с арогантността на властниците във връзка с държането на двама от тях спрямо Виктор Николаев миналия петък е не само закъсняла, но и твърде гузна реакциия на съучастници в дългогодишния процес на подчиняването на медиите на тази арогантност. Нямаше да я свързвам с моето напускане на БТВ като някаква отправна точка, ако това не беше направено от други отдавна, включително и при сегашното изригване на дълго сдържания (справедлив) журналистически гняв.
Читателят може сам да сравни сегашната случка, при която за радост няма дадени журналистически жертви , със случая с натиска на Първанов от октомври 2006 г. , определен като такъв в доклад на Държавния департамент. Читателят, разбира се, може и да не чете по-натакък, защото събитията са известни на желаещите да знаят. Нямам намерине да превръщам 8 октомври в постоянно повтаряне на известните събития отпреди 11 години, но читателите биват различни- някои забравят, други нехаят, а има и такива, които не знаят. Приликите и разликите оставям на забелязването на читателя, пожелал да си спомни или да научи как се каля(ва)ше стоманата на властта за нейната сабя, пред която не всяка главица се е прекланяла.
Сайтът Вести.bg е запаметил какво точно съм попитал съветника на президента Първанов Михаил Мирчев ( без той да прояви истерията след въпроса ми в студиото, която се развихри след това ) , заради което часове по-късно бях заклеймен в изявление от името на държавния глава и в крайна сметка уволнен ( напускайки, след като бях заплашен с уволнение от пристаналите на Първанов шефове на телевизията – факт, който БТВ никога не си призна).
https://www.vesti.bg/novini/zhurnalistyt-obiavi-che-dyrzhavniiat-glava-imal-mezonet-v-centyra-na-sofiia-a-ot-predizborniia-shtab-na-pyrvanov-go-obviniha-v-kleveta-948264
След съобщението в ефира, от предизборния щаб на президента Първанов реагираха мигновено. Толкова мигновено, че от БТВ в последствие “забравиха”, че се е случило. Лъжеха системно, че просто съм бил напуснал телевизията без никакъв външен натиск, макар този натиск да беше оказан публично лично от президента чрез съобщение на предизборния щаб на Георги Първанов, устремил се към втори мандат в конкуренция кой е по-голям путинофил с Волен Сидеров на балотажа по онова време.
Ако от БТВ бяха искали да се държат нормално, трябваше просто да изпратят екип с камера на посочения от мен адрес и да видят, че вътрешният министър Румен Петков, дясната ръка на Първанов в правителството, вече издайнически беше изпратил полицейски патрулки да пазят входа на кооперацията с двата мезонета от евентуалния интерес на журналисти. Нещастните униформени представители на закона са били инструктирани да лъжат, че имало някакво престъпление и затова били пратени да не допускат никого на този адрес – само това предстъпление с принуждаването на пазителите на закона да стават охранители на корупцията и да лъжат колективно, щеше да бъде от полза за обществото. Но БТВ и нейните началници не са разсъждавали с такива категории- нито останалите, които не си мръднаха пръста да направят най-естевественото усилия да проверят истината ( но ми внемяваха на мен вина, че изобщо съм попитал).
Ето с каква гръмовна декрарация излезе в неделната вечер на 8 октомври президент Първанов- който уж нямал отношение към моето напускане- по мой адрес ( пак напомням- без да ми бъде дадена думата за обяснение и без дори да ми се обадят по телефона за мение по въпроса). Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, че е извялението е написано в множествено число, т.е. цял предизборен щаб се подписва под него, макар да е ясно, че Те защитват в единствено число безконтролната власт на уж ограничения в правомощията си властник.
“Намираме за изненадващо, че журналист с дългогодишна практика като Иво Инджев, си позволява подобно непрофесионално поведение.
Президентът Първанов пръв публично обяви имуществото и доходите си в съответствие със закона и всеки гражданин има достъп до тази информация ( че кой казва друго- въпросът е за нещо, което не е обявено в данъчната декларация- бел. ИИ). Разпространяването на подобни съобщения може да се тълкува като опит за предизвикване на компроматна война, която би опетнила предизборната кампания и в която предизборният щаб на Георги Първанов няма да участва ( неее, ама никак няма повече да участва след като слугите са задействани да свършат мръсната работа- бел. ИИ).”
И с кого, мислите, БТВ запуши зейналата в програмата неделна дупка след свалянето от ефира на предаването “В десетката”? Със същия, с когото в ролята му на водещ организираха и “другарският съд” над мен 16 октомври. В съобщението на БТВ се казваше:
“Заради свалянето на Инджев ( вече съм “само” Инджев , по “царски” господарски маниер- бел. ИИ) от ефир, тази неделя, 15 октомври и следващата – 22 октомври, вместо предаването “В десетката” bTV ще излъчи на живо студио – Избори 2006 г., с водещ Николай Бареков”.
Не му беше за първи път да услужва на БТВ вместо мен. Беше мобилизаран и преди да спасява положението, когато през септември 2003 г. отказах да отида да направя слугинско интервю в кабинета на премиера Сакскобургготски и да се подложа на милостта на неговия цензор при редактирането на записа Димитър Цонев ( заявил на всеослушание преди това, че в България няма журналисти, достойни да интервюират началника му). Бареков така “спаси” положението, че беше жалко да се гледа угодничеството му…Ето как колегата Митко Новков ( чест му прави смелостта да върви срещу течението) е коментирал на 26. 09. 2003 г. в “Култура” позорната извява на услужливия Бареков:
“Ръководството на първата българска частна национална ефирна телевизия избра тъкмо Николай Бареков да проведе интервюто с премиера Симеон Сакскобургготски – очевидно програмно за сегашното управление и ключово за bTV в съграждания от нея имидж като за по-чувствителната към обществените болежки телевизия в сравнение с БНТ. За жалост обаче, интервюто не се получи – твърде хрисим беше интервюиращият, твърде удобни и предвидими като отговор въпроси задаваше, за да може да прерасне то от качеството си на тривиална медийна изява на конкретен управляващ в значим социален и политически факт.
Естествено, наясно съм, че задаваните от Николай Бареков въпроси са предварително уточнени, одобрени и прошнуровани от канцеларията на министър-председателя и от неговите PR-съветници. Подобни медийни начинания не се случват спонтанно – те са добре организирани, взаимно съгласувани и всякакво кривване встрани от предварителния сценарий не само че не е желателно, но е и недопустимо. Работата обаче е, че цялата тази фризираност нахално се набиваше в очи по време на разговора и то така, че в един момент тя замъгли и въпросите, и отговорите, оставяйки в устата горчив вкус за манипулация и нагласеност. Сякаш на екрана беше друг Николай Бареков – гипсиран, стегнат, вдървен. Кротко си редеше въпросите, получаваше си очакваните отговори и дори когато отсрещната страна услужливо му подаваше реплика, за която можеше да се хване и да оживи разговора (като например за “деполитизираните” местни избори), тя оставаше без последствия и без ответен журналистически рефлекс. Симеон Сакскобургготски дотолкова комфортно се чувстваше в компанията на уж питащия, че чак си позволи да се обърне към него по типичния за него високомерно-“монархически” начин: “Вижте, Бареков…” Но как да бъде внимателен и нащрек, след като отсреща му подават само удобни и лесни въпроси от рода на: “Какво става на другия ден след 800-те дни, какво предстои като следващ етап?” Все едно не съществува никаква криза в управлението, все едно то е стабилно и непоклатимо, все едно няма никакви прогнози за срив и срам на НДСВ след местните избори?! Нищо такова няма, но пък има “следващ етап” на 800-те дни… Сякаш този етап е саморазбиращ се, а не е поставен под въпрос все по-силно и осезаемо.
Всъщност интервюто на Симеон Сакскобургготски, проведено от Николай Бареков и излъчено по bTV, си беше една чисто предизборна пропагандна PR-акция. Интервю с перце: целта е не да се разчепкат щекотливите места на управлението, а да му се даде шанс да ги замаже и оправдае и то пак да се опита да внуши, че само и единствено в този си вид предоставя на страната възможност за просперитет и развитие. Разбира се, няма лошо, но защо е необходимо едно чисто и просто агит-мероприятие да се представя пред зрителите като едва ли не сензационен с откровенията си разговор с премиера? Не е ли по-лесно да се обяви той за това, което в действителност е: едно най-банално предизборно обръщение, състояло се малко преди датата 26 септември, когато на практика започва кампанията за местните избори”.
На 15 октомври 2006 г. Комисията по етика в електронните медии опорверга фалшивата теза на БТВ, че съм бил нарушил етичните стандарти на медията.
“Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии и не е допуснал никакво нарушение на професионалните стандарти на 8 октомври в предаването “В десетката”.
Комисията категорично подчертава, че етичните стандарти съществуват в името на защита на свободата на словото и важат както за журналистите, така и за работодателите им. Използването на етичните стандарти като предтекст за потъпкване на свободата на словото създава опасен прецедент в медийната практика у нас.
Иво Инджев е член на Комисията за етика в електронните медии от журналистическата квота, избрана от Общото събрание на електронните медии, подписали Етичния кодекс, и остава член на комисията, тъй като журналистическата общност не е свалила доверието си от него”, се посочваше в позицията но комисията.
За решението на колективният орган БТВ доста подличко и в нарушение на всякакви журналистически стандарти не съобщи в своите новини. Конфузът за гузните беше още по-голям, защото бях избран в комисията именно като представител на журналистическата гилдия на представително общо събрание ( а след това бях избран и за заместник- председател на тази комисия от нейните членове).
Моите екзекутори бяха вбесени. Отново в нарушение на елементарната човешка етика като отмъщение ( спрямо истината) над мен беше организиран “другарски съд” ( както се казваше в подобни случаи при комунизма) в ефира на БТВ без дори да бъда уведомен поне да гледам как се саморазправят с моето име в мое отсъствие.
За втори път в рамките на седмица бях руган без право на отговор в телевизията, в която бях работил 6 години -: най-напред в неделята на 8 октомври 2006 г., когато от името на Първанов бях заклеймен в специално изявление, четено от “а до я” от водещия ана новините Юксел Кадриев. И сега отново бях възран на дръвника- този път “във времето за култура” по БТВ след края на сутрешния информационен блок. Бяха решили да “вмъкнат” тази тема , да организират нещо като “блицкриг” срещу личността и делото на Иво Инджев. Но ги изненадах с включване по телефона и ги принудих да ме “уволнят” и от ефира на предаването, когато започнах да ставам все по-неудобен с въпросите и тезите си – както може да се види от емблематичния видеоспомен за тази разправа с моя милост, със слугинстото участие на Бареков под ръководството на Люба Ризова и с любезния слугинаж на Венелина Гочева. https://www.youtube.com/watch?v=Dgdthow5YGw
Но най-голямото опровержение на лъжливата теза, че със се разделил с БТВ заради “нарушаването на високоте американски стандарти” в журналистиката, дойде по…американска линия. Първо американският шеф на телевизията Албърт Парсънс, който определено беше подставено лице на този пост, не само не се завърна в България от Кан като раздавач на справедливо възмездие спрямо мен, с което бяха заплашен, но направо изчезна от БТВ и от България. Ей така, без много обяснения.
Но и това не беше всичко. Тепърва предстоеше най-големият позор за операцията по “укротяването на опърничавия” от БТВ. Защото името ми беше включено в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека и свободата на медиите по света през 2006 г. като пример за политически мотивирана репресия ( в “американската БТВ”!). За което БТВ, а и българските медии като цяло, също “пропуснаха” да съобщят. Българската медия Дойче веле беше сред изключенията: “В доклада се казва, че държавните медии не са защитени от натиск от страна на правителството. Цитирано е уволнението на Иво Инджев от БТВ под вероятен натиск от офиса на президента Първанов”, написаха на 7 март 2007 г. от Дойче веле на следващия ден след публикуването на доклада.
Мисля, че ясно какво отличава онзи скандал, в който водещата по аудитория телевизия погази демонстративно и позорно всякакви писани и неписани правила под диктовката на всевластния президент Първанов – при което “номерът” мина безнаказано ( ако не броим мистериозното изпаряване на шефа на телевизията на Албърт Парсънс от България още същата седмица) и отражението на грозната разправа чак във в най-престижния за световната дипломация годишен правозащитен доклад. Пък и медиите тогава, начело с дългогодишните промивачи на (полу)демократични мозъци като флагманите в това дело “Стандарт”, “24 часа” и “Труд” направо не можеха да сдържат радостта си по повод моето предполагаемо нещастие. http://ivo.bg/2017/07/02/аналогия-от-аналите-на-журналистикат/
Няма нужда да правя сравнение със сегашната щастлива разръзка за субекта на медийната вихрушка от миналия петък. Читателят, към когото апелирах по-горе, ще да е разбрал сам за какво става дума по-долу.
Ще го кажа метафорично: след качулката, дъжд от закъсняла имитация на загриженост за нещо, което не застрашава никого с уволнение на фона на принудителното (полу)разкаяние на един от наказаните с партийно порицание виновници пред застаналите в героична отбранително-нападателно поза медийни началници, получили шанс да изиграят ролята на защитници на свободното слово. Или, ако щете, политици и медийни герои отново си сътрудничат с демонстрация на съгласуван гняв от себе си в името на взаимното оцеляване.
Изобщо, едно е да те погне праволинейният примитив Гошо, друго е днес да те прикотка неговият далеч по-хитър в консумирането на медената медийна п(олит)итка приятел Бойко, който обичаше да се хвали с близостта си с другаря си Първанов в споменатите вестници.
По-късно стана ясно, че ще да е било на принципа “ и аз съм прост и той е прост”, но с тази разлика, че Бойко си е направил изводите от простотиите на своя учител в интригите и е надградил успехите му в контрола над медиите с гъвкавостта на питон, който поглъща зайче или го изплюва, ако случайно му загорчи, както стана в случая с Виктор Николаев и Антон Тодоров. Същевременно, като част от този гъвкавост, се изясни също от казуса с Валери Симеонов, комуто по-скоро приляга аналогията с таралежа, че той не става – отново по израза на Борисов- да бъде мачкан с “голо дупе”.
Но да не се тревожим, питонът се знае работата и когато му потрябва , ще намери цаката и на таралежа, с когото (за)сега са “дупе и гащи”.
Share on Facebook
