Лековита вода блика над село Ситово. Местните твърдят, че тя цери кожни заболявания, пази и до дълбока старост. Доказателство за това била легенда, която разказвала, че на това място идвали на паша конете на Ахмед ага Тъмръшлията.
Като се отъркалят в тревата, жребците оздравявали. След Освобождението на 30 м от аязмото построили църквата "Св. Богородица". В чиния до олтара са оставени метални ръце, крака, наколенници, пластини за сърца и гърди. Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма, но след първия сън трябва задължително да се преместят в 2 стаи в съседство, които ситовци наричат условно "хотела". Престоят там е безплатен.
Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 г. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува болести по кожата. Местните тогава специално попитали дали могат да я пият и ги уверили, че е безопасна. Днес жителите се надпреварват да разказват как животворната течност изцерила сума ти народ. В селото преди години пристигнала софиянка, като цялото й тяло било в рани.
Жената пила от аязмото, спала в черквата и се молила, а след 3 дни вече нямало и следа от екземите. В Ситово разказват за пловдивчанин, който пристигнал на извора да лекува огромна рана на врата си.
Разказал, че от месеци се мажел с какво ли не, но нищо не му помагало. Измил се няколко пъти с водата от аязмото, заминал си и повече не се появил проблемът. Много жени идвали на аязмото да се молят и за рожба и наистина се сдобивали след време, твърдят местните.
