Копривщица е град, съхранил и скътал в себе си изключителни архитектурни и исторически паметници. През неговите музеи и тесни калдъръмени улички ежедневно преминават стотици хора, които отнасят със себе си не само спомени за един вълнуващ град, свързан с незабравими мигове и образи на родната история, но и спомена за прелестната Средна гора с нейните гори и чудни поляни. Гледана от близките височини, Копривщица прилича на градина, изпълнена със свежа зеленина, чудните градини, скътани между високите зидове и стройните вечно зелени борове, които се издигат над същите тези зидове и покривите на старите къщи.

 

Копривщица е скъпа за всяко българско сърце, защото е запазила в пазвата си много исторически и архитектурни паметници от времето на българското Възраждане и въстанието от април 1876 година. Нейните големи, хубави къщи с високите си и яки зидове, каменните дувари, кованите тежки порти и многоборйните чешми, ѝ придават старинен изглед. Самите къщи носят печата и почерка на свободния български дух. Те са големи, широки, просторни, с много одаи и богата вътрешна украса. Тръгнете ли един път по тесните калдъръми, очите ви никога няма да се уморят, защото всяка къща е различна от другите около нея. Разнообразието е зашеметяващо!

 

Обиколката на Копривщица започваме от площад "20 април“. Тук е мавзолеят на падналите герои през Априлското въстание. В него са поставени в малки саркофази костите на Тодор Каблешков и други ръководители на въстанието.

 

Първата къща, която посещаваме, е на Любен и Петко Каравелови. Тя е оградена от висок зид и още отдалеч привлича със своето величие. През тежката кована порта се влиза в широк и чист двор, отрупан от цветя и зеленина. В общия двор са разположени три сгради. В средата на двора до бюста на Любен, могъща снага извисява старата круша, посадена лично от него. Потапяме се веднага в духа на онова българско време. В самата къща две неща приковават внимание – на първия етаж печатарската преса и изобщо печатнацита на Каравелов, а на втория етаж портретът му, дело на Рашо Макавеев. Образът e жив, с кротък, но ясен огнен пламък. И този жив образ посреща скромно посетителите, а очите му, цялото му съществоq са готови да им разкажат най-чудните истории. За жалост обаче, малцина са тия, които се спират и се вглеждат в живите цветове, в майсторския рисунък и се вслушват в неговите разкази...

 

Надгробният паметник на Димчо Дебелянов и църквата "Успение Богоридчно“ от 1817 година са следващите ни спирки. Тихо е под боровете, тихо е в широкия църковен двор, а майката все така очаква своя мил син да се завърне... Понастоящем на гроба е поставено късно копие, а оригиналът се намира в двора на къщата-музей "Димчо Дебелянов“, която е малко по-надолу. Отиваме и там...

 

Прекрачваме тихо, с почит портата. Влизаме в широк, чист и подреден двор. Вдясно от пътеката е поставен оригиналът на фигурата на очакващата своя син майка. Приземието на къщата е ниско и малко тъмно, а етажът горе е по-светъл и по-широк. В къщата е възстановена битовата обстановка, при която е живял поетът. В експозицията са показани много факсимилета на негови ръкописи, портрети на Дебелянов. Най-голямо впечатление правят люлката на поета и куфарчето, с което е отнесъл на фронта любимите си книги. Нежните, безсмъртни стихове са по стените, но лириката му е бързо подминавана от посетителите, които са дошли тук, а и в Копривщица изобщо, само за да се фотографират...

 

Къща-музей „Тодор Каблешков“. Зад високия зид и широката стряха на дървената порта се показва слънчевата фасада на къщата. В двора ни посреща героичният му бюст-паметник. Пристъпяме боязливо в къщата. Вътрешната ѝ украса се състои от богати резби по вратите, долапите, таваните, а на втория етаж ни посреща той – Тодор Каблешков. Силен, спокоен, с ясни, живи очи – това е той – войводата Тодор Каблешков, а образът му отново е излязъл изпод майсторската четка на Рашо Макавеев... Стои той кротко, а хората го подминават... снимат, тупуркат по дървения под и си тръгват...

 

Разбира се Копривщица не е само тези къщи-музеи. Лютовата къща е една от най-забележителните възрожденски къщи изобщо, не само в Копривщица. Още с влизането си посетителят е пленен от вида на този спретнат и чист български дом. Къщата е интересна както с външната си архитектура, така и с богатата си вътрешна украса.

 

Къща-музей „Георги Бенковски“. Къщата на най-личния син на Копривщица и България! От портата ѝ пристъпяме по тясната пътека. Изкачвайки се към нея по стълбите, неговият величествен паметник ни гледа отвисоко. И кънтят огнените му слова: "Вървете! Да мрем! Ставайте, робове! Аз не ща ярем!". В двора, по-кротък, среща ни неговият бюст. На втория етаж на доксата (чардака) – черешово топче. В стаята срещу него – пушката и униформата на войводата. Цялата къща е пропита с неговия дух, посетителят има чувството, че огнените му очи го гледат отвред. И тук интересно, че вечно бързащият посетител, се смирява... смирен обикаля из стаите, чете, гледа снимките, обсъжда...

 

Копривщица. Един тих, сгушен в майчинската прегръдка на Средна гора градец, носещ и живеещ все още с духа на България. С онзи несломим свободолюбив дух, с онова вечно стремление към свободата. Копривщица. Трудна е раздялата с нея, затова си обещаваме, че отново ще се върнем. За да се разходим по тесните калдъръми, вдишваме чистия въздух, усетим още веднъж духа на България, да се поклоним още веднъж мълчаливо пред героите, да усетим още веднъж стремлението към свободата и любовта към всичко българско!