18 години затвор няма как да бъдат достатъчно наказание за акушерката, пребила новородено бебе. В това са напълно убедени родителите на малката Никол. Пред Би Ти Ви те разказаха как продължава животът им след ужасяващото нападение. В студиото беше и самата Никол – днес едно съвсем нормално и любопитно 2-годишно момиченце.„Нещата бяха много тежки, особено първите 10 дни, през които не се знаеше дали Никол ще оцелее. Късмет беше, че беше много малка, възрастен при тези тежки травми няма как да оцелее. Това, което я спаси, беше, че е новородена, както и волята й за живот”, каза баща й Румен Димитров.„Аз ако съм и ми кажат „18 години”, там ще падна и ще умра. За да посегнеш на бебе трябва да си железен. Явно по тоя начин по-лесно са минавали дежурствата”, казва Румен. По време на процеса той и жена му се срещнали с „арогантността” на близките на акушерката, която отрича да е нападала детето: „Поредната нейна наглост беше когато Танчето даваше свидетелски показания. Тя зададе въпрос… Може ли да пребиеш детето на една майка и в съдебна зала да я попиташ „Аз имала ли съм проблеми с Вас?”.Станислава не иска извинението на акушерката, не смята и че има наказание, което да е достатъчно сурово: „Нито ще ни върне най-хубавите моменти, когато детето е трябвало да се върне вкъщи, нито ще ми върне вечно неспокойния сън”.Малката Никол се развива „повече от добре” на фона на понесените травми, но ще е под лекарско наблюдение може би през целия си живот заради опасения за посттравматична епилепсия. Въпреки това, родителите са оптимисти. Опора им е по-голямата дъщеря Вики, която в момента на инцидента е на 5, но никога не си позволява да се разплаче.След всичко преживяно, за родителите травмата остава. „Има случаи, в които вървя сам по улицата и плача, след такова преживяване няма как човек да остане нормален”, признава бащата Румен. Той се надява на едно – в България да има само една Емилия Ковачева и никое друго семейство да не преживява това, през което те са минали.