Най-после имаме добра новина, свързана с президента на Радев ( по време на посещението му в САЩ във връзка с 72-та сесия на Общото събрание на ООН): виден представител на московската пета колона у нас го наруга откровено в своя профил във Фейсбук и заяви, че президентът (ни), когото така горещо подкрепяше с надежда винаги да марширува в крак с московските указания, тотално го е разочаровал.

Става дума за Боян Чуков, (неуспял) кандидат за евродепутат от БСП ( и като такъв разкрит като бивш сътрудник на ДС- от онези , които хем са горди с разкрития факт, хем го крият до последно), пръв сред първите “тръмписти” у нас, външнополитически съветник на злополучния премиер Орешарски , един от любимите коментатори на организаторите на телевизионната публицистика у нас, но най вече: верен страж на руското влияние у нас.

Именно в качеството си на откровен путинофил Боян Чуков сипе огън и жупел срещу решението на Румен Радев да покани президента Бил Клинтън ( 1993-2001 г.) да посети България ( за втори път и в ново качество,  след като беше посрещнат в София с голям ентусиазъм като действащ президент през ноември 1999 -та и с жестта си направи възможно ускоряването на българското членство в НАТО – за ужас на смълчаните по онова време промосковци).

На снимката: Президентът Клинтън приема овациите на хиляди българи в центъра на София на 21 ноември 1999 г. на фона на двата химна в изпълнението на Росица Павлова ( днес Инджева) Няма да преразказвам “аргументите” , а ще се спра само на “сентиментите”, изразени от Чуков във връзка със съжденията му, че Клинтън излиза виновен не само за бомбардирането на православните ни братя сърби ( сякаш не Милошевич ги изпроси с началото на първия държавно организаран геноцид в Европа – в Косово- след края на нацизма) , но и за факта, че е женен за Хилари Клинтън. А Хилари, с нейната десетилетна шеметна биограия на един от най-влиятелните политици в САЩ, може да е направила каквото и да било ( друго), но си е запазила водещото място на най-мразен политически лидер в света от кремълска гледна точка с нежеланието си да приеме Путин за нещо по-малко от опасен агресор начело на ядрена Русия.

Чуков стискаше палци за победата на Тръмп. Нещо повече, той обвързваше победата на Радев с победата на Тръмп, а пък при победа на Хилари Клинтън в САЩ вещаеше лоши времена за американско-руските отношения и големи проблеми за България по този повод ( защото твърдостта на Хилари спрямо Путин се вижда кошмарна на путинистите у нас при перспективата на техния кремълски вожд да му се стъжни живота в сблъсък с амеркански президент, заставащ открито срещу политиката на Кремъл да бие по-малките си съседи)

Като верен ( все още) тръмпист, макар да не е изключено да си “оттегли доверието” и от него, както сега прави спрямо  Румен Радев, др. коментатор се е загрижил как ще погледне американският му кумир на идеята Бил Клинтън да посети България в качеството на лобист за българските интереси ( пред американския бизнес, който не зависи от фобиите на управляващото семейство в САЩ – за сведение на др. коментатор, претендиращ за компетентност по международните въпроси).

Искрен ли е обаче др. коментатор , анатемосвайки сем. Клинтън от позициите на сем.Тръмп? Вероятно да, вечно начумереният Чуков се взима насериозно и като бранител на Тръмп , и на тръмпизма от вътрешнтите му противници в САЩ, без да разбира, че смешните муцунки, които изобразява в това качество го правят да изглежда още по – жалък.

По-важното е обаче, че Чуков е говорител на една тенденция – явно е вбесен от нещо, което не признава гласно. Защото каквото и да (не) е направил в САЩ Румен Радев по време на работното си посещение, той преди всичко не е дал засега очаквания от Москва публичен знак, че “лобира” за Путин.

В речта си в ООН Радев не изпълни експлицитно поставената му и изпълнявана досега от него задача винаги да посочва необходимостта от отпадането на санциите срещу Русия. А това е наистина грижа номер едно за обслужващия персованал на Путин , промъкнал се на държавния връх в България. За сравнение, послушният Бойко Борисов компенсира по същото време в свое изявление тук това провинение с най-явната си заявка до момента, че ще изпълнява ангажимент. И руските медии не спират да го хвалят, че обещава да постави въпроса за санкциите по време на българското председателство на Европейския съвет.

Значи Бойко може, а Румен не може да си спазва обещанията, така ли? – беснеят май от петата колона в София. Поне докато Радев е още в САЩ и не се е завърнал на гостоприемния путинофилски терен в София- да, така изглежда за момента.

В очите на Чуков това е “тих”, но непростим бунт, проява на пасивна съпротива срещу безпрекословното подчинение, изисквано от генерала от резерва от онези, които безрезервно го мотивираха от позициите на неполитик да омае с униформа, мъжкарска визия и русофилство омерзените от политиката българи и от това да се възползва любимата партия на др. Коментатор ( припомнящ назидателно на Радев в антрефилето си в мрежата, че картата на България е почервеняла на президентските избори).

Кой знае, за самия Радев може да не е късно да засвидетелства при появята си тук изискваната от него лоялност към кремълския приоритет по въпроса за санкциите. Но демаршът на маршируваващ в челото на московската пета колона виден представител на прокремълското статукво в България е толкова категоричен ( и истеричен), че говори по-скоро за опит чрез изпреварващ ход да прекъсната пъпната връв, чрез която майката кърмилница спира да захранва своето отроче Радев .

Така постъпват честолибивите любовници, които държат винаги да са отгоре и бързат да заявят първи, че се разделят със своя партньор, за да не му позволят да си присвои заслугите за това.

Share on Facebook