Има страни, в които от век и нещо насам, в крак с възхода на националното самоосъзнаване в Европа, са бранили и бранят чистотота на своите езици. Яростно се противели и продължават да се борят срещу чуждиците.

Така е било и в България в един кратък период- първо по отношение на турските названия на селищата, а след това и спрямо вълната от подражателство на езиковия внос на думи, нахлули в българския от Запад  ( в науката и техниката особено силно е било влиянието на термините от германски езиков произход – от щепсел, до каквото още се сетите  в заобикалящия ви и днес бит в областта на електротехниката, химията и т.н. ) . Докато от Изток , по линия на администрацията, армията и т.н. вече са се били настанили  безброй русизми, които употребяваме и до днес.

В чешкия език тази патриотична вълна е довела до радикална реформа, заменила с измислени, но звучащи като славянски названия дори на месеците. В унгарския трудно ще схванете каквото и да било по аналогия с езиците на околните европейски народи.

В България претенцията за реформа от преди стотина години е била май по-скоро обект на присмех във връзка с легендарните предложения на професор Балан, който поискал думата кибрит да бъде преименувана на “драсни, пални клечица”.

Сред най-консервативните езикови системи за всички времена е арабският. Електричеството на арабски е кахраба; комунизмът е шуюийя а социализмът е ищиракия, а република е джумхурия. Напълно неразпознаваеми думи за ухото на който е да е чужденец извън ползвателите на езици, повлияни от арабския ( като фарси и турския).

Всички, които бяха убедени, че СССР е дарил света с думата спутник, употребявана като термин и в ( условно казано) западните езици, трябваше да коригират тази широко разпространена представа с доказания факт, че всъщност Достоевски я е предложил още през 1880-та година- при това именно за предмет, обикалящ земята като сателит в резултат на гравитацията.

По-скоро изкованата от Горбачов и екипа му дума перестройка , родена в работилницата на съвременната политическата лексика, заслужава своето открояващо се място в “съкровищницата” на съветското думотворчество с международно значение. А в наше време кремълските пропгандатори успяха да наложат като обида за либерално мислещите хора в Русия и по света “соросоид”, “либераст”, “еврогей” и прочее лабораторни субпродукти за русофилска консумация, с които наготово се хранят нашите папагали.

Има обаче една дума от съветски произход, налазила от много десетилетие  универсално света , която не е преведена на нито един език. Доколкото ми е известно тя се произнася по разпознаваем начин от Сахара и Афганистан до която е и да е друга дестинация на засегната  от (граждански) войни нация. Ще ми е любопитно да бъда опроверган.

Това е КАЛАШНИКОВ.

Хиперконсервативната мелачка на чуждици , каквато е ревнивата арабска езикова самозащита от чуждо езиково замъсяване ( не забравяйте – това е езикът на Корана и за филтрирането от замърсители векове наред бдят хиляди предани на делото по негово пречистване улеми), се е предала обаче пред великата дума КАЛАШНИКОВ. Малко е  видоизменена, но е разпознаваема на слух при произнасяне – нещо като “клашин” или дори “клашников”( с всички условности на фонетиката, която в арабския език играе ключова роля до степен, че ако не произнесете правилно думата във фонетично отношение думата, и кажете нащо на “развален арабски” от фонетична гледна точка, няма да ви разберат) .

Не е за чудене, че в днешна шовинистична Русия се сетиха да се поклонят монументално на човека, с чието име се свързва инструментът за убиване номер едно в третия свят. Независимо от това, че специалистите ще ви кажат как всъщност въпросният автомат е прекопиран от германски образец от края на Втората световна война ( както още много други военни технологии, взети наготово от германските конструктори на въоръжение от съветските победители и обявени за съветски принос в оръжейната индустрия), Русия се възприема като родината на Калашников.

Самият Михаил Калашников почина на 94 годишна  възраст в Москва през 2013 г., но ето че благодарните руснаци му издигнаха паметник в руската столица, на който е изобразен като млад и атлетичен “бог на войната”- такава, която продава евтината машинка за лишаване от живот на милиони хора в зоните на въоръжени конфликти най-вече в Азия, Африка и Латинска Америка, които в СССР обичаха толкова да покровителстват, че чак и специален университет за обучаване на кадри от тези континенти бяха създали на името на конгоанеца Патрис Лумумба.

Университетът си съществува под названието Руски университет за дружба между народите, но без да бъде наричан вече Лумумба, за което нашият Велко Вълканов, научил за промяната, се възмути  безадресно през 2015 г. в партийния орган “Дума” ( защото за българския русофил от комунистичски тип да се възроптае срещу решение на Москва е ерес по принцип, а пък да заклейми поименно управляващия виновник в Русия е съвсем невъзможно). http://www.duma.bg/node/101403

Да обобщя: в рубриката “ и ний сме дали нещо на света” в днешна Русия изпитват истинска национална гордост от калашников- една дума, която не се нуждае от превод и е възприета дори от съпротивяващите се срещу всяка промяна езикови системи, като арабската.

Да, за всяко средство за убиване на хора, може да се каже, че е обективно съществуващо зло, използвано и за защита от друго зло. Но да превърнеш името на едно оръжие, отнело и отнемащо с милиони живота на на хора в най-бедните страни на света в рекламна марка на нацията, е перверзия, възможна само в държава, в която човешкият живот никога не е струвал нищо.

Share on Facebook