В следващите редове ще се опитаме да внесем яснота около Божията премъдрост (от гръцки: σόφια – [пре]мъдрост) и името на столицата на нашата държава:
Днес 17 септември, се чества паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Жива жена, носеща (по-правилно в случая - носила) името на Бог. Както впрочем много жени и в това време (днес) носят същото име. Но лицето на Бог не е женско нито пък е бил жена.
Софиянци трябва да се гордеят - те са жители на единствения град в света, който носи името на Бог. Защото “софѝята“ е Божие име. Това име се свързва с второто лице на Света Троица - Бог-Слово. Много градове из света имат паметници, статуи, църкви и огромни катедрали за емблеми, но никой от тях не носи името на Бог.
Божията премъдрост се явява на всеки по-голям празник, на всяко чудо ако щете. Но най-вече премъдростта Божия се проявява на 25 март - Благовещение. Тогава, когато на света е обещан Спасителят - Божият Син. На Благовещение архангел Гавриил донася благата вест, че ще се роди Синът Божий и Бог ще изпълни своето обещание, дадено на прародителите ни Адам и Ева. И именно тогава - на 25 март - би следвало да се празнува празникът на град София.
17 септември си е един най-обикновен празник. Едно женско име не е повод за промяна и подмяна на фактите, а именно - че Софията, Божията премъдрост, би следвало да се празнува днес. Така че София неправилно отбелязва своя празник на днешния ден. Защото градът носи едно от имената на Бога, а не носи име на жена (в случая - светица). Защото църквата, емблемата на града - базиликата “Света София“ носи името на Божията премъдрост, а не на майката на Вяра, Надежда и Любов. А градът в Средновековието приема името на църквата - на Божията премъдрост, а не на майката на Вяра, Надежда и Любов. Които впрочем са основните плодове на Светия Дух и са основни стожери във вярата.
