Не са непременно фалшивите новини и откровената дезинформация на (про)руските фабрики за пропаганда тези, които в наши дни са основен носител на вината за манипулирането на т.н. колективно съзнание на българите по отношение на отношението към самата Русия. Много по-важна работа ( да именно е работа, защото това не се прави несъзнателно, а е целенасочено и последователно усилие) на публичните личности, които набиват в главите на слушатели, зрители и читатели допустимостта да се изпитва “любов” между народи изобщо. Или по-конкретно на българския към руския ( а дори и на руския към българския, което е още по-невярно). За други вариации на международната любов като някаква перверзна версия на груповата любов ( по-скоро планКтонична, защото българчетата служим за планктон на руския кит- син напоследък) у нас подобен феномен не се наблюдава.

Иначе казано, както любовта между хората гасне, ако не се поддържа огънят на нейната страст, така в и “между народите” пламъкът на груповата международна любвеобвилност изисква постоянната грижа на милувките и целувките в името на крайната цел- сношението, багодарение на което се осигурява продължението на човешкия род.

В ролята на любвеобвилна жена у нас дефилират влюбените говорители на руския интерес българите да обичат Русия безрезервно- ако  ще и да намирисва на скъп руски газ като за нас. Нищо мазохистично не им е чуждо, щом иде от Русия с “любов” скъпа им е и затова им харесва.Което си е чист русофилски мазохизъм.

Понеже няма какво да друго да изтъкнат като причина за руската привлекателност, простичко ни съобщават, че става дума за …любов. Така и Сергей Станишев обясни днес в интервю за Нова телевизия, че Русия винаги си намира говорители в България именно заради любовта им към Русия. Необяснима е от гледна точка на логиката и статистиката, която не улавя  и с най-чувствителните си микроскопи поток от влюбени в Русия българи, които да са се запътили натам с парите си, с туристическото си любопитство и т.н. Но ни я сервират редовно като самата истина от последна инстанция, срещу която като правило няма възразяващи и обратни гледни точки.

По-новото поколение възпитани в този дух носители на любовната тръпка в публичното сладострастие  на проруската си любов, леещо се в публичното пространство, също си е научило урока. Когато не може да посочи нещо позитивно от света на “руския свят”, почвиващо на реални факти, прибягва до обобщения от рода на това, че нашият народ обича техния ( понеже може и да не се виждали истински руснак в истинския му хабитат, като че ли избягват да твърдят, че истинският руснак същото така люби истински нас).

Типичен пример даде в телевизионно интервю една млада другарка от червендалестия изследователски център ”Тренд” Евелина Славкова. Било слабо вероятно да произтече дипломатически скандал във връзка с Годишния доклад на националната сигурност на България, в който Русия е посочена като заплаха-  защото не било ново за Русия да се говори така в нашенски документи ( моля?- може ли един пример?). “Действително хората не смятат Русия за толкова сериозна заплаха, колкото САЩ”, изказа се тя смело от името на “хората” пред Bulgaria ON AIR без да посочи на каква база данни се позовава , слагайки “хората” в една и съща собствена ушанка.

Станишев беше по-умерен някак си. За него става дума само за “много”, но все пак не за всички българи. “Много българи няма как да забравят приноса на Русия за освобождението на България”.

Ами да, как да го забравят, когато това непрекъснато им се повтаря без изобщо да се чуе известната истина, че руската имперска цел ее била завладяването на Проливите, а опаковката в мотивацията за поредната война с османаците на населената с българи земя, системно обезлюдявана след всеки руски поход поне от 100 години преди 1877 г., е била използвана за “приличие”, макар да е крайно необичайно наистина за империята да оправдава действията си с каквото и да било подобие на приличие ( както написа наскоро коментаторът Росен Йорданов в ivo.vg , в италианския химн се говори за казаците като за кръвопийци на италианска кръв- и подобни акценти в погледа върху руските мракобесни интервенции в Европа има още много).

Българите от края на 19 век- специално след Съединението, натъкнало се на яростна руска съпротива- от началото на 20-ти и през цялата му първа половина много добре са знаели какви са били истинските цели на руската империя не само във войната й с османското й евразийско подобие, но и в поредица от последвалите освободителни войни на България, завършващи с победа – като с отбраната срещу подстрекаваната от Русия сръбска агресия или като Балканската през 1912-та, но в крайна сметка  преминали в пълномащабна война с агресора Русия в Добруджа и Македония. Последната е приключила с българска победа и руска безусловна капитулация, подписана в Брест-Литовск на 3 март 1918 г. За тази наближаваща стогодишнина от българската победа над Русия обаче не се “намират” говорители за пред българските зрители.

И понеже Станишев говори за забрава, няма как наистина да не му припомня отново, че е забравил завета на собствения му патриарх на социализма в България Димитър Блаогов за русофилството като пагубно за България суеверие – или не го знае, или удобно го е забравил:

„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“ ( „Принос към историята на социализма в България“, София, 1976 г.)

И не само Димитър Благоев като отделна, па макар и основополагаща за корените на социализма в България фигура, е бил убеден във вредата от русофилството и лъжата за “освобождението” на руска имперска цел. Това е била позицията на самата Работническа партия, ръководена от Георги Димитров преди да го превърнат в болшевик и слуга та Сталин, “преоткрил” руския национализъм едва пред лицето на германската заплаха след юни 1941 г. 

Уводна статия в “Работнически вестник” от 19.11. 1915 г., цитирана по – късно от Никола Петков в книгата му “През България за Дарданелите. При царска Русия и съветите” ( стр. 54), громи русофилщината не по-малко от самия Благоев:

“Но и когато искаше Сан Стефанска България ,Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Проливите!

„Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България.

Първо защото тогава България би изместила Русия в ролята и на християнски покровител на Балканите и второ защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите”  https://voinaimirblog.wordpress.com/2016/11/30/димитър-благоев-за-русофилията-и-руси/

Share on Facebook