Днес хиляди служители на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” отбелязват своя професионален празник. Един от тези български пожарникари е Диан Русев. Той започва работа в шуменската пожарна през 2003 година и вече почти 15 години се изправя срещу стихията в помощ на другите.
"Баща ми бе пожарникар и от малък исках и аз да тръгна по пътя му, разказва за своето решение Диан. Това обаче не става лесно - два пъти кандидатства, докато осъществи тази мечта. Изпитите са тежки, не е лесно да се стане огнеборец, но с желание и упоритост влязох в шуменската пожарна, казва той и допълва, че се чувства много добре в своята професия. Много е хубаво човек да работи не насила, а това, която желае", потвърждава житейската максима огнеборецът.
През годините служба той е видял много, но е запомнил случаите от първите години, когато все още няма рутина и всичко е за пръв път.
"Първата година, като започнах, имаше пожар в кв. "Макак". За съжаление имаше и загинал човек, който трябваше да вадим, спомня си ужасяващите гледки Диан. Нещо, което помни и до днес е също с толкова дълга давност - катастрофа на автобус с камион на магистрала "Хемус" край Нови пазар. При инцидента имало загинало младо момиче.
Тези неща са много неприятни. Който и да каже, че е много силен и ги преодолява лесно, не е вярно - винаги остава някакъв отпечатък в съзнанието, смята пожарникарят. Професията е такава, че трябва да продължим напред", допълва той и веднага посочва и приятните страни.
"Всяко произшествие, което е завършило благополучно, дори едно мазе да отводним или да спасим някой подпален сайвант - това е едно голямо удовлетворение. Това е удовлетворението, че си полезен", заявява Диан.
Той е категоричен - да си огнеборец е една сбъдната мечта. Ако се върне назад с 15 години, отново би направил същият избор."Пожарникар за мен е най-достойната професия", убеден е Диан Русев.
"Баща ми бе пожарникар и от малък исках и аз да тръгна по пътя му, разказва за своето решение Диан. Това обаче не става лесно - два пъти кандидатства, докато осъществи тази мечта. Изпитите са тежки, не е лесно да се стане огнеборец, но с желание и упоритост влязох в шуменската пожарна, казва той и допълва, че се чувства много добре в своята професия. Много е хубаво човек да работи не насила, а това, която желае", потвърждава житейската максима огнеборецът.
През годините служба той е видял много, но е запомнил случаите от първите години, когато все още няма рутина и всичко е за пръв път.
"Първата година, като започнах, имаше пожар в кв. "Макак". За съжаление имаше и загинал човек, който трябваше да вадим, спомня си ужасяващите гледки Диан. Нещо, което помни и до днес е също с толкова дълга давност - катастрофа на автобус с камион на магистрала "Хемус" край Нови пазар. При инцидента имало загинало младо момиче.
Тези неща са много неприятни. Който и да каже, че е много силен и ги преодолява лесно, не е вярно - винаги остава някакъв отпечатък в съзнанието, смята пожарникарят. Професията е такава, че трябва да продължим напред", допълва той и веднага посочва и приятните страни.
"Всяко произшествие, което е завършило благополучно, дори едно мазе да отводним или да спасим някой подпален сайвант - това е едно голямо удовлетворение. Това е удовлетворението, че си полезен", заявява Диан.
Той е категоричен - да си огнеборец е една сбъдната мечта. Ако се върне назад с 15 години, отново би направил същият избор."Пожарникар за мен е най-достойната професия", убеден е Диан Русев.
