Голям, макар и обрасъл с трева и треволяци площад, застлан с плочки. В дъното сградата на читалището, цяла обрамчена от венец от бръшлян. Отпред тичат и играят деца. Септемврийският ден вече си отиваше, когато влязохме по шосето от село Крамолин в село Горско Сливово. После узнаваме, че улицата още си се казва „Георги Димитров“...

 

На площада, току срещу читалището, стърчи огромен партизански паметник. Погледът веднага е привлечен от неговата монументалност. Скулптурата е на въоръжен партизанин. Някога пазил селото от народните врагове. Днес напомнящ за онова време, дошло след неговите битки с властта и т.нар. победа на 9 септември.

 

Ансамбълът е завършен от големи мраморни плочи зад скулптурата, на които са изписани имената на партизаните и ятаците, загинали в тази борба за тази т.нар. победа и дали живота си и наивната си вяра в мътните обещания за някакво светло бъдеще, в името на една петолъчна звезда, която още пронизва вечерния мрак на Горско Сливово. За едни светлината е черна, грееща с траурен цвят, за други – светла, грееща в червено от петте си лъча. Изобщо разделение всеобщо и всеобхватно. Но хората в Горско Сливово си живеят все така с тези (натрапени) спомени за партизаните.

 

Още по-назад е детската градина. Тревистият двор, някога пълен с деца, е пуст, мълчалив и изоставен. Катерушките са от старите железни и още си е цяло чудо, че не са откраднати. Малко встрани на бял камък, нова мраморна плоча с други имена. Оказва се поставена на лобното място на други убити в онези битки с властта преди т.нар. победа.

 

Горско Сливово обаче не е само споменът за партизаните. Не. Това е селото с най-красивия залез. Дали заради вятъра, който там духа почти непрекъснато и прави въздуха чист и приятен за дишане, дали пак заради него и играта му над земята, но залезът е най-красивият, виждан някъде някога. Едновременно червеното е ярко, но и меко, жълтото е игриво, но и спокойно. Двата цвята, а и самият слънчев диск, са хванати в рамката на облаците, които с радост приемат да са и ярко-меко червени, и игриво-спокойни, облечени в жълтото. Небето е синьо, сиво, с бели оттенъци. А улиците, полето и отиващият си ден тихи...

 

Два дни най-малко трябват, за да се обходят с внимание всички природни забележителности около селото. А те са много и коя от коя по-красиви: Крушунските водопади, Деветашката пещера, цяла огърлица от пещери: Малката и Голямата Гарваница, Съсеците, Черната пещ, Черквата, Пропадналото, Глоговия въртоп.

 

Селото е тихо и чисто, а дворовете са добре поддържани. Хората са любезни и всекиго поздравяват с „Добър ден“ или „Добър вечер“. Особено много се радват на децата на гостите, които макар и за малко, вдъхват живот на селото. А то някога е било голямо – 5000 души са живеели в него. Сега са някъде около 700. Българи и турци. За едните има църква „Свети Георги“, за другите джамия от 1586 година. Живеят си мирно и тихо. И поздравяват с усмивка всеки, решил да посети тяхното село.

 

Селото предлага удобни и уютни къщи за настаняване. В уюта и гостоприемството на две от тях се убедихме лично: Билкарската къща и Драговата къща. Изобщо Горско Сливово е идеален избор за един хубав уикенд със семейството. Тишина, спокойствие, красива природа – какво повече му трябва на градския човек, живеещ всеки ден със стреса и шума на големия град? Най-красивият залез, вечерите под звездите, чистият упоителен въздух и приятните спомени от видяното през деня подмамват приятно да усетите тяхната магия. Въпреки спомена за партизаните и техните битки за някаква победа.

 

И ако все пак решите да посетите Горско Сливово...

 

БИЛКАРСКАТА КЪЩА

телефони: 0898 55 86 75 , 0898 55 86 79

 

ДРАГОВАТА КЪЩА

телефон: 0887 12 49 44