Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
