Това е една история, която може да е полза и на сини, и на червени, и на жълти. Тя касае играта на автотренинг. Автотренинг е когато човек се опитва да си внуши нещо, повтаряйки си определен израз. След края на семинара, в автобуса от Пловдив за Силистра пътувал синия активист Данчо Маконинов - улегнал, спокоен човек, имал собствена фабричка за шиене на сини байрачета, с която изхранвал себе си и своето семейство. Въпреки че Данчо Моканинов бил спокоен човек, в момента изглеждал напрегнат. Защото спокойствието си е спокойствие, но природата е над всичко. В смисъл, че на Данчо силно му се ходело по голяма нужда. И той си казал мислено: "Ей таз боза не трябваше да я изпивам цялата." Лицето му се напрагяло вси повече, когато му хрумнала спасителна мисъл - я да пробвам номера с автотренинга, на който ни научиха на семинара. И затова Данчо присвил очите си, успокоил дишането си, събрал пръстите на ръцете си и за ужас на неговия колега по място в автобуса, започнал да повтаря "Не ми се ака!", "Не ми се ака", "Не ми се ака". След около трийсет минути, той изведнъж замлъкнал, но тишината продължила само 10 секунди, след това отново се чул гласът на Данчо: "Не съм се наакал", "Не съм се наакал".