Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
