Български борец се бори на финал на олимпийски игри... Противника му го е хванал в невъзможна хватка, нашия човек драпа, бори се, но по всичко личи, че туша е неизбежен. Внезапно българинът прави невероятна маневра, салто във въздуха, противника му е изненадан и докато се окопити нашия го тушира и взима златото. Прибира се в България, празненства, приеми, награди, коли - всички го носят на ръце. Най-накрая президента го кани в резиденцията си. Отива бореца, доволен, усмихнат, костюмиран и президента го пита:
- Добре, вие прославихте българската борба за пореден път, но ще ми разкриете ли тайната си? Как успяхте да се откопчите от тази наглед невъзможна хватка?
- Ами как, онзи така ме беше овързал, че по едно време видях 2 топки пред себе си и ги захапах...
- Значи си го ухапал по топките?
- А, не бе, човек не знае на какво е способен, докато не захапе собствените си топки!