Българската православна църква почита паметта на 37-те пловдивски мъченици. Светците, известни още като филипополски, били избити през 304 г. при Хисар капия (Източната порта на късноантичния Филипопол).

Те са намерили смъртта си по времето на император Диоклетиан (284-305). По-късно мощите им са разнесени по различни църкви. В Пловдив има един храм, който е тясно свързан с гонените и измъчвани мъже - това е църквата "Св. Св. Константин и Елена", която се намира южно от Хисар капия в Стария град.

Имената на мъчениците са известни - 29 от тях са от Филипопол, а 8 - от източнотракийския град Виза. Предполага се, че повечето от тях са били от местното тракийско население. По-късно със същия мъченически подвиг били удостоени още трима християни - двама филипополци и мъж от съседния Стенимахос - днешен Асеновград. Броят им достигнал числото 40, което съдържа особена сакралност, предвид култа към 40-те мъченици от Севастия.

На мястото на гибелта на филипополските светци бил изграден мартириум - възпоменателно гробищно място на мъченици, загинали за Христовата вяра.