Просто не мога да се сдържа да не посоча още един (невъзможен на пръв поглед) паралел между популистите Тръмп и Борисов. Също като нашите гербаджии, които покровителстват русофилщината чрез бездействието си срещу унизителното съветско наследство в България, Тръмп , цитиран от Асошиейтед прес, е заявил в отговор на въпрос за съдбата на паметниците, величаещи защитниците на расизма в САЩ, следното ( все едно, че е цитат от изказване на Фандъкова или на Борисов за МОЧА):

“Според мен тези въпроси трябва да се решават от съответния град, община или от федералното правителство, в зависимост от това къде се намира (даденият паметник)”.

Поводът за журналистическия въпрос към Тръмп е надигналата се вълна от възмущение след расистките изблици в Шарлотсвил, свързани с паметника на защитника на правота на американския Юг да запази робството генерал Робърт Лий. Безредиците, довели до убийство, извършено от почитател на Хитлер ( и на този паметник), доведоха до нещо небивало в цялата американска история: масово премахване на подобни паметници. http://e-vestnik.bg/26879/sled-nasilieto-v-sharlotsvil-premahvat-pametnitsite-na-konfederatsiyata-v-sasht/

В САЩ също цареше лицемерното правило, че паметниците не бивало да се премахват. По принцип. Историческото наследство трябвало да бъде охранявано такова, каквото е. Това е обобщение, зад което се крият защитниците на увековечаването на съветската монументална символика в България.

Ето че в САЩ, където трябваше да се стигне до изстъплния, светкавично преминаха от бездействие в действие по типично ефективен американски начин. Невъзможно е републиканците, както и демократите, да бъдат заподозрени в “болшевизъм” или “левичарство” за тяхното единство по този въпрос.

Един след друг биват демонтирани съответните паметници на бранителите на робското минало. В това отношение САЩ се присъединяват към няколко бивши съветски колониални владения в Прибалтика, Полша и Украйна, решили по идентични съображения да изпратят в музеите символите на робството- съветското.

Преди 7 години написах за интересуващите се, че Испания демонтра със закон и последната статуя на диктатора Франко. http://ivo.bg/2010/08/07/франко-и-страната-на-франкофоните/

Съвсем наскоро, във връзка с лъжливото оправдание на “правото” на всяко построено в миналото “нещо” да съществува, дадох пример и от Франция. http://ivo.bg/2017/07/20/по-мерките-на-българските-съветофили/

Американският случай обаче, колкото и да изглежда някому далечен и асиметричен, беше най-близко до шикалкавенето на централната и местните власти , когато се опитваха да защитят “жалоните на робството”, както ги нарича скулпорът Любомир Далчев в прословутото си писмо от 1993 г., призоваващо за премахмане на съветските монументи от публичността на днешна България. http://izsofia.blogspot.bg/2012/06/blog-post_16.html

Ето защо пробивът във философията на съветофилите в България , макар и малко изненадващо, идва отвъд океана. Няма “русофобия” в него, а “тиранофобия”, както се е изразил Захари Стоянов по адрес на руската тирания и опитите на Русия да смачка българското свободолюбие.

Въпросът за робуването на култа към съветското робство в България  трябва да бъде задаван на нашите управляващи “американофили”. На отявлениете днешни русофили ( не говоря за прикритите като такива гербаджии) трябва само да се напомня какво е казал създателят на тяхната партия, за какъвто те почитат Димитър Благоев:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Share on Facebook