Стъписва ме упорството, с което хората се придържат към остарели политически дефиниции, понятия и ориентири, натиквайки всеки нов и различен съвременен процес във вече неработещи стари рамки.
При всичките ми симпатии към лявото, те се изчерпват единствено и само с борбата му за смислена обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание, сексуални предпочитания.
Няма как да симпатизирам на съвременните левичарски идеологии в развитите западни страни, които стимулират нови и нови паразитиращи маси от хора. Щото е едно да не работиш, защото няма работа или да го правиш при непоносими условия и унизително заплащане, а съвсем друго да не работиш, защото е по-яко работещите да те хрантутят чрез поредната социална програма на държавата.
В днешно време самата структура на западните общества няма нищо общо с класическия марксистки обществен модел, който да предполага познатите ни класова борба и световна пролетарска революция. Новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри отдавна са заебали "работническата класа" и "класовата несправедливост" и днес са се насочили да "защитават" съвсем други идеи и обществени групи. И когато сред съмнителните им каузи започне да прозира добрата стара расова теория, но този път приложена с обратен знак, когато под маската на милтикултурализма активистите им по същество подкрепят консервативния ислям в неговите най-допотопни форми, докато в същото време с пяна на уста громят „белия патриархат“, когато борбата им за свобода на сексуалните предпочитания се изражда до появата на над 30 пола и не на последно място, когато се окаже, че са се самоназначили за първа и последна морална инстанция, а всичко това се развива в атмосферата на истерична нетърпимост, аз няма как да симпатизирам на ТАЗИ левица, a.k.a. либерали.
Впрочем все повече се замислям какъв е приносът на тези организации и тоталитарния им подход за възраждането крайната десница.
П.С. И ако баща ми и целият ми род, като хора с леви убеждения, са воювали и много от тях дали живота си в една световна война срещу фашизма, в една гражданска война в Гърция и в две профашистки хунти, пак в Гърция, то аз няма как да симпатизирам на днешната нова левица (според собствената й дефиниция), чиято ултимативна кауза е борбата за 30 вида кенефи според половете, забрана на Данте Алигиери в училищата и изхранване на няколко милиона социални емигранти, дошли да опустошат Европа.
